Успех! Хората непрестанно пожелават успех: “успех в ученето, успех в работата, дано те повишат, да изкарваш много пари като пораснеш, да имаш нова кола, нова къща.”А иначе то е ясно, че заедно с това трябва да имаш и съпруг или съпруга (за да не те гледат странно ще е хубаво да е от противоположния на твоя пол) да имаш и поне едно дете, не че ако вече го имаш няма да те питат за второ.
Явно за да си успешен трябва да имаш всички тези неща, ама дали имаш чувство за хумор и дали си щастлив не влиза в дефиницията за успешен ( според обществото ).Всъщност трябва ли аз сам да се определям като успешна за да съм успешна или трябва да съм успешна в очите на другите?!
Полковникът (Михаил) от “Крадецът на праскови”. - Той е успешен. Има професия, прочут е и важен има имот прекрасен, и с градина, освен това е женен за най-красивата жена в цялата задължителна литература до сега( по моя преценка е по-красива от любимата на лирическият човек на Фотев - да). Успешен ми се струва, обаче от прочетеното в текста не ми се струва щастлив. Трябва ли да си щастлив, за да си успешен? Ама той няма и деца, може би все пак не спада към успешните хора. Децата носят щастие с наивната си усмивка, затова в заключение той не е успешен.
Ами лирическият аз от ,, До моето първо либе,,. Той има цялата любов на любимата си, но това не ми е достатъчно, защото не е постигнал дълга си, целта си, истинската си цел за съществуване, не е свободен. ( за да си успешен трябва ли да си свободен?)
Понеже не се споменава в текста какво работи и в каква къща живее, да приемем, че е финансово на стабилно ниво и има и деца, даже две (само хипотетично), той определено не определя себе си като успешен - не е постигнал целта си - не е постигнал успеха. Следователно трябва да си задоволил собствените си критерии за успех, за да се чувстваш успешен. Но ние щяхме ли да го смятаме за успешен ако не знаехме дерзанията на духа му?
Нека разгледаме и “Молитва” на Далчев. Това е стихотворение описващо неосъщественото щастието, написано от успешен човек. Очевидно успешният човек и щастливият човек не са едно и също. Можеш да си успешен, но да не си щастлив, а може да си щастлив, но да не си успешен, а може би може да си и двете.
В какво се състои успехът?
В щастието! Всички тези критерии за успех ( деца, пари, коли, професия … ) са поставени в опит да се обясни щастието. Ако нямаш пари, ще си беден и ще гладуваш, ще живееш в мизерия, което се смята за препятствия пред щастието. Не може да умираш от глад и от студ и да си щастлив. Госпожата ми по история казва: “ Четох някъде, че за да си щастлив трябва да са задоволени поне три твои сетива.” Това обяснява нуждата от професия и пари. А децата? Защо са децата критерии? Децата са творение създадено от любовта, от щастието на двама души. Те чисто и просто са щастие, няма как да не са критерии. Хората, които нямат деца не знаят какво е щастие в истинската му форма. Имам приятели и познати, които не искат деца и си имат доводи за това, но те не знаят. Те нищо не знаят.
“Успех във всичките ти начинания!” Чувала съм го много, особено на рождения си ден. Постигането на целите които си си поставил водят до вътрешно удоволетворение, спокойствие, което води до щастие и успех.
Ако нямаш цели, каквито и да е, какво ти носи щастие? Какво те кара да се чувстваш значим? А може би хората без цели най-умеят да са щастливи? Не знам, аз не съм от тях. Едва ли е случайно казано обаче ,,без лошо, няма да можеш да оцениш доброто” - без да минеш през тревогите и трудностите по пътя към целта, как ще разбереш значимостта на почивката, на спокойствието, на значимостта на целта.
Успехът и щастието са тясно свързани. Успехът е предпоставка за щастие. Само дето успехът е малко изкривен - успехът не е постигането на това което диктува обществото, не гони целите на другите, гони своите собствени! Тогава ще постигнеш и щастие и успех.
© Simana Yordanova Todos los derechos reservados
Има една много хубава книга, която може и да ти е интересна: Михай Чиксентмихай - "Поток – Психология на оптималното преживяване". Човекът е провел изследвания с години и знае какво говори
Нелошо есе, но тематиката е ужасно обемна и многопластова.