Не приемам подобно твърдение. Само някой, който гледа негативно на света, би могъл да го изрече. И само някой наистина беден духовно така би възпитавал децата си. Това за мен е продукт на най-черни мисли и разочарования. Както и смятам, че голяма част от известните сентенции за живота също са се породили в резултат на крах на нечии лични амбиции и илюзии. Та как може да се живее, ако не вярваш, че доброто все някога надделява над злото, че любовта е двигател на Вселената и че злото никога не е вечно? Май на нас, съвременните хора, ни трябват наивните детски приказки. Защото, живеейки в прагматичния свят, който сами създаваме, ние се отдалечаваме от това, което сме.Г олямата беда на хората е, че са забравили какво е да са деца, оправдавайки се с порастването и съзряването, които идват след това. Забравят и ощетяват своите собствени деца, като непрекъснато ги ограничават и нито за миг не им дават възможност да са свободни и безгрижни. Набиват им в главите разни идеологии от типа на "такъв е животът", без да им обясняват, че те са част от този свят и какъв е той, зависи и от тях самите. Да, може да не звучи приятно, но животът зависи и от хората, а не те от него. Бедата е, че тънем в предразсъдъци, суета, алчност, иначе светът можеше да е друг. Всеки със своето личностно усилие да е добър човек, може да помогне.

Да, знам, звучи като утопия. Някой ще каже, че мечтите не хранят. Да, така е, но е по-добре да ги има, отколкото да вярваме, че злото е повече от доброто. Затова нека не убиваме въображението на децата, а да им помагаме да го развиват. Никой не заслужава да му се подиграват за това, че има фантазия. Дори напротив, трябва да му се възхищават. Приказните светове са нов начин да погледнеш на реалността. Те участват в изграждането на доброто около нас. Благодарение на тях можеш да повярваш, че се случват чудеса и да не спираш да ги търсиш и създаваш. Защото, нека пак вметна, творците на доброто сме ние, хората, а надеждата и вярата ни крепят. Нека на инат повярваме, че доброто е повече, а не злото. Въпреки всичко. Невинаги е нужен външен израз на нещата. Важното е какво чувстваме.