Често пътувам с тролей. Разстоянието, което изминавам, е около шест спирки, тоест доста дълго. Но аз никога не скучая. Виждам различни хора и научавам много неща.
В тролея сутрин се мяркат много баби, тръгнали към пазара от ранни зори, за да намерят най-евтините продукти и да успеят да се върнат навреме за любимата си сапунка. Сред тълпата се виждат и ученици като мен. За нас, както и за всички останали, е ад да се возим в каквото и да било превозно средство. Натоварени с тежки раници, ние гледаме да седнем на някое свободно място. Дори и да има такова, то веднага бива заето. Пък ако стигнем до него и седнем, то веднага трябва да станем, защото се качват и майки с колички. Много често никой не им отстъпва място и се налага те да стоят прави. Виждам, че е много неудобно жените да държат децата си, да се държат и те и да внимават да не бутнат някой друг човек. Аз винаги им ставам.
Смешна гледка са бизнесмените. Изтупани и излъскани, те се бутат в залитащата навалица хора, а не се возят в ...