В превозното средство

Често пътувам с тролей. Разстоянието, което изминавам, е около шест спирки, тоест доста дълго. Но аз никога не скучая. Виждам различни хора и научавам много неща.

      В тролея сутрин се мяркат много баби, тръгнали към пазара от ранни зори, за да намерят най-евтините продукти и да успеят да се върнат навреме за любимата си сапунка. Сред тълпата се виждат и ученици като мен. За нас, както и за всички останали, е ад да се возим в каквото и да било превозно средство. Натоварени с тежки раници, ние гледаме да седнем на някое свободно място. Дори и да има такова, то веднага бива заето. Пък ако стигнем до него и седнем, то веднага трябва да станем, защото се качват и майки с колички. Много често никой не им отстъпва място и се налага те да стоят прави. Виждам, че е много неудобно жените да държат децата си, да се държат и те и да внимават да не бутнат някой друг човек. Аз винаги им ставам.

      Смешна гледка са бизнесмените. Изтупани и излъскани, те се бутат в залитащата навалица хора, а не се возят в лъскави мерцедеси, както сме свикнали ги да виждаме. Може би това се дължи на кризата. Те също икономисват от бензина на колата си. С тролей предвижването става по-бързо. Така бизнесмените не закъсняват за срещи. Лошото е, че отиват умирисани на ракия, заради пияниците и клошарите, които се качват заедно с тях. В тролея виждам най-различни хора, от всяко кътче на България и от всякакви националности.

      Но тролеят си има и добри черти. Винаги слизам информирана по много теми. От шофьорите научавам коя е най-новата поп-фолк звезда и с коя песен се е прочула. Ако не разбирам от политика, бабите и дядовците ще ме светнат веднага. Недоволстват на висок глас от министрите, кмета и ниските пенсии. По-големите момичета разговарят за гримове, дрехи и аксесоари – така разбирам какви са новите модни тенденции. А ако случайно скучая, (което се случва рядко) хвърлям по едно око на вестника, който чете някоя леличка. Изобщо е много интересно да се возя в тролей, дори и в пиковете часове. Тогава аз тренирам  мускулите на краката и ръцете си, защото ми се налага много здраво да стискам  някоя седалка, освен ако не искам да се пребия!

      Всеки човек трябва поне веднъж да се вози за по-дълго време в тролей. Ще разбере колко е забавно да пътува с това превозно средство. Даже може да му стане и хоби.