В сърцето
1 мин за четене
В сърцето
Защо не съм щастлива? Та нали това исках. Мечтаех да не те виждам, за да забравя очите, усмивката и устните ти. Но не е тъй лесно. Сега, когато си далече, толкова далече, че дори и да те търся, не мога да те намеря, чувствам болка. Страшна, горчива болка разяжда малко по-малко душата ми. Примирих се с мисълта, че те изгубих, свикнах с безразличието ти, приех дори тежкото ти мълчание, но това е по-силно ст мен. Бях привикнала към всичко, но не и към това да не те виждам, да не чувам гласа ти, макар думите да не бяха за мен.
Вината е моя, не трябваше да те допускам толкова близо до себе си, да те приема толкова навътре в сърцето си. Исках да ти кажа толкова много неща, но все нямах смелост да застана лице в лице с теб. Исках да разбереш за чувствата ми, въпреки че нямаше да ги споделиш. Важното беше да знаеш.
Толкова време живях с мечти, илюзии, а сега? Чувствам се объркана и най-вече безпомощна. Няма да плача - така няма да те имам отново. Ти си далече, не знам кога ще се върнеш, не знам дори, ако се върнеш, дали това, което е в сърцето ми, ще бъде живо. А просто исках да ти кажа, че макар да се държах грубо с теб, ти беше единственият човек за мен. Покрай теб не виждах другите -погледът, усмивката ми, всичко беше за теб. Ще мога ли да забравя как трепваше сърцето ми, когато ме погледнеш? Има начин, но как да го намеря, когато всичко ми напомня за теб.
Няма да бягам, няма да се крия! Ще застана лице в лице с мъката и ще запазя в сърцето си думите, които исках да ти кажа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Христова Todos los derechos reservados
