В търсене на Истината

Истината не е никак лесно нещо. Дори е най-трудното.
Какво значи Истина? Наистина ли е нужна? Защо човек се стреми към нея, дори често с отчайващо желание?
Човешкият род винаги се е стремял към нея.
Колкото повече го е правел, толкова повече се е отдалечавал от същността й.
И така до днес... и докато съществува.
Мислим си, че Истината е в сложността на нещата, а Тя е в точно обратното -
в простотата, в лесно разбираемите детайли.
Тъй като в нас е заложен мазохизмът, се стремим към това усложняване.
Така съществуването ни би било по-динамично, объркано и живо.
Да питам ли и ЗАЩО сме такива?
Защото си мислим, че: "истинското щастие се добива с цената на голяма болка."
("Птиците умират сами")
Донякъде е така... но има една фина граница между личните ни действия към щастието
и действията на Случайностите (децата на Съдбата) към него. Тази граница е объркваща.
До колко щастието ни зависи от нас и до колко е подвластно на по-висша сила?
Факт е, че обсебвайки съзнанието си с някаква идея, човек сам спира сбъдването й.
Факт е, че оставяйки се на Случайностите да му посочват Верния път,
той рядко им вярва или не разбира смисъла им.
И така, стигайки до отчаяно състояние.
Да разчиташ само на Случайностите, е лудост.
Да се вманиачаваш в нещо, също.
Човек се развива, заради Съмнението си - но пак зависи от дозата.
Винаги искаме онова, което нямаме.
Когато Случайностите изчезнат, започваме да се питаме: "Защо? Какво стана?"
Едва тогава ги оценяваме. Искаме ги отново, а така спираме появата им.
Нещата, които най-силно съм искала и са се сбъдвали, са били онези, върху които ясно
съм знаела, че нямам власт и контрол.
Това са най-искрените и чисти желания.
Ето и отговорът на въпроса ми: Контролът vs. това да освободиш примката на
въжето около "врата" на желанието.
Понякога човек трябва да се примири; да освободи мисълта и съзнанието си; да не си мисли, че всичко е в негови ръце, но и обратното - че щастието ще дойде в бездействието му.
Човекът е изследовател.
Търси-намира, опитва-разбира, приема-отхвърля, губи-печели, греши-осъзнава, спира-продължава... докато открие Истината за самия себе си.
Често това е смисъл на цял един живот.
Понякога са нужни години, за да разбереш, че това което ти е нужно, е било пред теб, но си бил сляп да го видиш. А има хора, които никога не разбират какво им е било необходимо, защото не са познавали самите себе си.
Цялата Истина се крие в това да опознаеш самия себе си. За мен това е най-трудното
и най-голямо предизвикателство в живота.
Познаваш ли себе си, повече не вярвам, че ще критикуваш околните за постъпките им.
Познаваш ли се, простиш ли си, приемеш ли се, какъвто си, е много вероятно
да придобиеш едно по-висше съзнание.
Сега разбирам, че да обичаш Истинското си Аз, не е никак лесно, но е необходимо,
както въздуха, за да живеем.
Ако се обичаме, не критикуваме околните, а им помагаме, бихме открили някъде там щастието си. Но до там още не съм стигнала и зная, че ме чака дълъг и труден път ... :)