Навикът... Всичко е въпрос на навик. Да привикнеш със света около теб, с болката, със самотата, с иронията, с разочарованието или да се научиш да бъдеш щастлив. Въпрос на навик. Знаете ли колко е сладко усещането от първото дръпване от цигарата, след глътка мартини и парче шоколад? После става някак горчиво, безвкусно, но продължаваш, докато не остане малкият фас. И вече ти е някак досадно, но след още малко шоколад и няколко глътки палиш следваща. За малко пак е сладко. А защо не я гасиш, докато трае сладостта? Защо пак понасяш горчивината? Въпрос на навик... Ако човек можеше да контролира всяка своя привичка, не би ли бил истински магьосник? Само че трябва добре да знаеш какво искаш. За да се научиш да го правиш. А ако е невъзможно, да се научиш, да спреш да го искаш. Е, аз съм все с изгубените каузи, все искам недостижимото. Ето това е моят навик. И питам как да се науча да съм щастлива с него? Навиците трудно се изкореняват. Как ги добих, не зная. Все си казвам избери лесното, не мисли, не се тормози, не дерзай. Само че кутията с цигари е почти празна и така ми горчи, че се доближава до непоносимост. И аз все пак продължавам, димът ме обгръща, мартинито и то не вкусно вече, твърде се стопли. А шоколада – подарих го на онзи, дето ми открадна сърцето, да му е сладко...

Въпрос на навик...