9 sept 2008, 12:03
x
1311
0
0
2 мин за четене
изгубих в диалога със себе си
когато се хванах тихо да светя
до един недораснал четвъртък
при някакво тихо безвремие
а на белия лист вече пишеше
всичко неказано с бяло мастило
и нямаше как да създам контраст
с нещо което в негатив изглежда
по същия начин нито пък да родя нещо
което не би умряло дори и за малко
без да бъде въртяно поне до класическото
една напред две назад после завъртане
до втръсване макар и различно редувано
но едно и също по функция
със самоубийствената псевдоестетика
на самопораждането и самопоглъщането
на тлъстите калорични опашки стягащи шията
на предопределените
които се мислят за неограничени
в този суетен панаир от чиста ирония
на плиткоумни капани заредени
със сиренцето на недостатъчността
маскирано като приглушен порив
на самодоволното самозадоволяване
пред съмнително отразяващата повърхност
на млечния субпродукт или поне толкова
питателната част от костната система
на някой преминал топлинна обработка
и така превърнал се в нещо
покрито с хрупкава кожичка и мозък за изсмукване
било то и от пръстите чевръстите
белязали докоснатото с мазната слюнка
на етикетите серийно производство
заробили взаимоотношенията с веригите
на собствеността и службата в името на справедливостта
чиято градивна частица не вирее по тези места
и си внася на консигнация няква ялова
с надеждата чудото да бъде завъдено
но вече завидяна и орязана
тя дава плодa на страха
а те гният ли гният та чак ферментират
и дори пекат се на хляб и после
задружно понякога даже с ритуал са консумирани
път от кръвта на плътта който видиш ли ти окачва душа
а един приятел ми беше написал веднъж
да мразя играта а не тези които участват в нея
макар да бъркаше неспособността ми да ненавиждам
с възможността да недовиждам
която открих че загубих точно когато престанах
да пиша бележки за да помня кой точно съм
и започнах да оставям услово празни но бели страници
за да не забравям кой точно не съм
и някъде тук би се предполагало да намеря изгубения
и да затворя скобата на слепотата
която да нарека прозрение и всички по живо
и кой от кога и кой от къде е
нали така за да бъде перфектен кръга
ха ха не исках да се въздържа
ха ха ха ха ха ха
що за вселена
приятелю
когато се хванах тихо да светя
до един недораснал четвъртък
при някакво тихо безвремие
а на белия лист вече пишеше
всичко неказано с бяло мастило
и нямаше как да създам контраст
с нещо което в негатив изглежда
по същия начин нито пък да родя нещо
което не би умряло дори и за малко
без да бъде въртяно поне до класическото
една напред две назад после завъртане
до втръсване макар и различно редувано
но едно и също по функция
със самоубийствената псевдоестетика
на самопораждането и самопоглъщането
на тлъстите калорични опашки стягащи шията
на предопределените
които се мислят за неограничени
в този суетен панаир от чиста ирония
на плиткоумни капани заредени
със сиренцето на недостатъчността
маскирано като приглушен порив
на самодоволното самозадоволяване
пред съмнително отразяващата повърхност
на млечния субпродукт или поне толкова
питателната част от костната система
на някой преминал топлинна обработка
и така превърнал се в нещо
покрито с хрупкава кожичка и мозък за изсмукване
било то и от пръстите чевръстите
белязали докоснатото с мазната слюнка
на етикетите серийно производство
заробили взаимоотношенията с веригите
на собствеността и службата в името на справедливостта
чиято градивна частица не вирее по тези места
и си внася на консигнация няква ялова
с надеждата чудото да бъде завъдено
но вече завидяна и орязана
тя дава плодa на страха
а те гният ли гният та чак ферментират
и дори пекат се на хляб и после
задружно понякога даже с ритуал са консумирани
път от кръвта на плътта който видиш ли ти окачва душа
а един приятел ми беше написал веднъж
да мразя играта а не тези които участват в нея
макар да бъркаше неспособността ми да ненавиждам
с възможността да недовиждам
която открих че загубих точно когато престанах
да пиша бележки за да помня кой точно съм
и започнах да оставям услово празни но бели страници
за да не забравям кой точно не съм
и някъде тук би се предполагало да намеря изгубения
и да затворя скобата на слепотата
която да нарека прозрение и всички по живо
и кой от кога и кой от къде е
нали така за да бъде перфектен кръга
ха ха не исках да се въздържа
ха ха ха ха ха ха
що за вселена
приятелю
© Марвин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
