"Те имат право да ни убиват,
а ние нямаме право на нищо..."
Много странна държава е моята България. Една такава - търпелива и смирена. И само мъката в състарените ù очи показват, че е жива...
Моята България е една такава поциганена, забравила миналото и героите си.
Моята България е една такава състарена, пълна с болка и мълчание.
Моята България седи и гледа турски сериали, и си кръщава децата Освалдо и Касандра..
Моята България всяка седмица погребва дете - понякога и по две... Не останаха деца... Не останаха места за копаене....
Моята България!...
"О, Българийо! За тебе те умряха! Една бе ти достойна зарад тях!"... Това беше казал едно време един от онези "забравените", но днес много малко хора помнят кой, пък камо ли какво е направил.
Днес потурчването ни, всъщност, е поциганяване, едно такова бавно унищожаване на всичко българско и родно. Всъщност, не толкова бавно, защото едно българско семейство едвам успява да отгледа едно дете, а някои имат и по осем.
Всъщност, те - децата - не ...