За един специален човек

  Като пролетен изгрев огряваш стаята ми и шепнеш като вятъра в ухото ми нежни слова, аз съм онази твоя приятелка, с която преди година, почти случайно се запозна. Аз зная, мина време оттогава и любовта у нас се промени до такава степен, че без душа сякаш оставам, когато не ме галят ръцете ти. Аз зная, мечо, мил си ти, зная колко ме обичаш, защото не веднъж ми го доказа.Че кой заради мен пропътува километри, за да дойде и сълзите ми от оскърбление да спре, кой тихо на уше ми диктува: "Спокойно, аз винаги ще бъда с теб." На кого първата дума всяка сутрин е: "Ангел, как спа?" На кого последната дума вечер е: "Да спиш, ангел, върху ангелски крила." Аз зная, мечо, любовта ти (се надявам) нивга да не пресъхне и все така да давам мило и драго за твоята нежност и целувки. Всички казват за теб само едно: "Леле, какъв добър човечец е този мечо." Навярно не грешат, щом обичаме се двама и всичко в любовта ни е на шест.
    Помниш ли, мечо, в един  прекрасен момент какво ми подари, да, онова последното мече, което притеглих силно, като малко дете, играчка към тялото си. Всяка вечер, мечо, то си спи до мен и повярвай ми, пази ме наистина, както ти пазиш ме.
Колко силна може да бъде нашата любов, без измами, без тревоги...
Като нежен полъх разлюляваш косите ми, прегръщайки ме със силните си ръце, притискайки ме силно към тялото си, сякаш те е страх някой да не ме отнесе. Устните ти, блажена сладост, обичам да ме целуват, да изучават всеки мой трепет, когато ме докосват. Ръцете ти като жар да ме подпалват, галейки лицето ми, притискайки ме силно. А очите ти, по-дълбоки от всякога, потъвам в тях щом се вгледам, едни кафяви, дълбоки очи, в които моята душа се дави, всеки път щом ги зърне дори. Но най-много от теб обичам, мечо, това, което бие силно в гръдта ти, което се ускорява все по-бързо и по-бързо, докосвайки моите длани... Онова сърце, винаги на влюбен те оприличава, винаги потапя те в страстта ни нежно и любовта ни никога не се отдалечава.
     Пиша това кратко нещо, в момент на муза, защото знаеш, мечо, как в такива пресни моменти отново ми се римува, пожелавам на всички читатели един такъв човек до себе си и същата такава, силна любов, но с още по-силни изразни средства, скоро да бъде описана! Обичам те, мечо!