На Силва Василева
Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скита из прашните улици и търси храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с искрени очи към всеки подминал го човек. Многократно повтаряща се картина като някакъв безкраен калейдоскоп. Поспира покрай лавка за продажба на вестници и изтънели любовни романи. Безизразно стои в своето очакване. Денят е слънчев, а носи своето студено очакване.
Няма кръжащи птици по изцъкленото синьо небе. Само скитащи рошави врабци се навъртат мразовито. Подредили се, чакат да съберат по нещо за прехрана от редицата преминаващи хора.
Опитвам се да събера поизмръзналите си спомени и овехтели очаквания, за да им придам слънчев оттенък, макар и доста студено приветлив.
Преминава край мен бързаща майка, която почти влачи след себе си дете. Малките му крачки не смогват да настигнат припряността на устр ...