За какво сме слепи днес? – за мрака в настоящето или за непознатото бъдеще
Един политик беше казал: „Добрият журналист не пише каквото се говори, а каквото трябва” (Тодор Живков). Е, в такъв случай определено няма да се стремя към медийна кариера, защото направих равносметка на живота на българите и искам да ви споделя болката, която ежедневно виждам в настоящето и възгледите си за бъдещето. Искам да ви ги разкажа, така както ги диктува сърцето ми, за да почувствате думите ми така, както страда душата ми, защото това не е само мой товар, а на 80% от българското население и е трудно, наистина трудно всеки да се свива сам в себе си. Нека да ви кажа истината – това което се говори, това което трябва да бъде чуто. И макар на места достигаща своята крайност, ползвам критичността като единствен начин моментната провокация у един читател да приеме облика на постоянен размисъл. Критиката е основа и на Вазовите разкази като средство за възприемане на действителността от читателя от различна гле ...