DigitalSolution (Коста Христов)
3 1
16 may 2007, 9:38

За любовта, приятелството и още нещо 

  Ensayos
2043 0 4

Небето бе озарено от утрешните лъчи, всичко около теб цъфтеше. Усети мирис на цветя, отнякъде чу детски смях, усмивки, радост, призма на щастие и изкривена реалност. Ти стана, за пръв път от много време се почувства жив, без болка, без притеснение, без гняв и проблеми. Лек като перце, се понесе към хармонията. Имаше и нещо друго, но какво? Небето бе чисто, хоризонтът бе ясен, а душата - празна. Обърна се за миг, погледна в миналото а там - спомените разкъсваха сърцето ти, съмнения тровеха душата ти, един приятел стоеше винаги насреща, една жена бе готова на всичко за теб. А колко крехко беше всичко, колко кратко... образите започнаха един по един да изчезват, съзнанието пламна за миг, изведнъж протегна ръка, извика!... но защо? Не можа да си спомниш. Една сълза се стече от очите ти, погледът смени посоката си... край, всичко свърши. Продължаваш напред.
Съжалявам

© Коста Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??