...за момчето, което обичам:

  Не знам какво стана, къде згреших?!... Може би ти ще ми кажеш?! Или и ти не знаеш как така изведнъж всичко рухна?!... НИКОГА, помни - НИКОГА не съм се чувствала така с мoмче... НИКОГА... никога не съм се чувствала така значима, обичана... толкова щастлива... НИКОГА... Но беше прекалено хубаво, за да е истина... беше... остава ми страхът, че вече е късно, надеждата, че още не е късно... Ти си с мен навсякъде... в ума, в мечтите, в съня... Затварям очи.  ти си тук до мен, отварям и виждам реалността... реалност, в която ти се отдалечаваш с всеки изминал ден... Броях секундите до нашата втора среща с надеждата, че ще е така незабравима, красива, изпълнена с щастие... каkто първата... ала си останах само с надеждата. Само тя ме приближава към теб, споменът за теб, спомен, който ще стои ЗАВИНАГИ тук отляво, в сърцето, сърце, в което ти заемаш огромно място... Бях толкова, толкова отчаяна, нямах надежда, сила за нищо, но се появи нещо, нещо, което ме накара да погледна света от хубавата му страна... и това нещо си ТИ !!! Ти ме караш да се чувствам значима, обичана... Но много жалко, че глаголът ,,караш” ще е вече в минало свършено време - ,,караше”... Сега съм отново сама, непотребна, ненужна, парцал... МРАЗЯ СЕ !!! Аз съм едно НИЩО, нищо имащо нужда от любов, от обич, имащо нужда от нещо, а нещото си ти! Ти си парченцето от пъзела на моя живот... Ти и никой друг! Но ето, че загубих моето парченце! Загубих го и не знам как да си го върна! ... Имам ужасно голяма нужда от теб... Не знам какво повече да ти кажа, толкова пъти съм ти казвала, че имам нужда от теб, че значиш ужасно много за мен...

  ,,...Всичко запчва и свършва с теб, ужасно много те обичам... не би останало нищо от мен, без теб ако съм някой ден...”

  Не знам дали точно ,,ОБИЧАМ ТЕ” е това, което трябва да ти кажа, за да разбереш какво си за мен... но ако е така – ОБИЧАМ ТЕ !!!

Няма... не знам какво повече да кажа... Оставам със спомена, че вече е късно, с надеждата, че още не е късно...

БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО !!!

                                                                                                                                   За Л.