Анабел си вървеше по улицата както обикновенно със хендсфрий, слушайки любимото си радио, със умерена грациозна походка, а отстрани я гледаха „онези"погледи. Каква ли е същността и? Коя е тя? Не приказва, сигурно няма мнение, безлично същество. Да, това казват някои за нея, някои даже си позволяват да говорят,  без да я познават, а знаете ли какво прави още по-повърхностно мнението им - че и тя е лекомислено лесна, понеже се облича добре и е красива, приближавайки се, разбират, че не ги иска за компания, за приятел или каквото и да е. Тогава почват да говорят. Защо? Тя е различна, със нежна душа, крехка, ранима и толкова силна, за да ви прокълне и всичко да се изпълни, защото нейната надареност няма граници, понеже е отворила врати към духовното пространство, светът и е дълбок, с много красота. Развива се вътрешно към себе си, не е страхливка да остане сама, защото търси Бога, а Той отваря нейното сърце широко да обича, да раздава любовта си към хората - нейните приятели, тя е себе си и ако ви се струва, че това същество и дума не продумва, ще се изумите колко е умна, просто разбрах, че към нея трябва да имаш подход, за да я заговориш, не, не е стеснителна, гледа странно,очите и се изцъклят като кукла - просто усеща топлината на човека и преценява дали си струва да говори със него, дали ще разбере нейния свят. Мен ме допусна, защото сме сходни души. И за мен говориха така, както за нея, описвам ви всичко това, за да ви кажа: не пропускайте един такъв мълчалив човек, не знаете колко може да е богат света му. Човекът е съществото, което никога не можеш да опознаеш напълно. Колко много лица съществуват у него, маската е задължителна в този свят, за да бъдеш приет в обществото, но я имай до тогава, докато изградиш една силна връзка със човека до теб, тогава бъди себе си. Ако те обича, ще е с теб, независимо какъв си, а може би няма да иска да е без теб. Колко силна е връзката между хората, знаеш ли? Досега говорих за нея, сега искаш ли мен да опознаеш каква съм аз? И мен ме глождят нормалните проблеми и въпроси като теб, усмихвам се напук на болката, обичам живота си и съм благодарна, че мога да докосвам всяко творение на Бога, макар че често съм искала да съм при него, за да се спася от този свят, защото ме кара да страдам, знам, не съм единствена. Ще кажа, че страданието извисява духа и го прави мек или силен, чувствителен и смирен човечец. Обичам те, свят и теб, читателю странен - и ти имаш свойта индивидуална енергия, помогни на този, който има нужда от теб, подавай ръката си на непознатия, дори когато даваш - и на теб ще ти бъде дадено, аз се опитвам да давам от моята душа мъдрост и разбиране на обичните хора, защото и аз искам моят Бог да ми дава от себе си много, да, той е моя извор, не мислете, че съм сектантка или фанатистка, Не, просто сърцето ми говори и моля Бога  всеки ден  във мен да има светлина, чистота, доброта и любов, какво по-различно от това, че се стремя към съвършенство, каква е разликата между теб и мен - никаква, освен, че аз имам своя свят, а ти твоя и ти си душа като мен - страдаща, обичаща и какво ли още не.