Волята е не само скелетът на личността ни, но и гръбнакът на живота ни... На нея се крепи всичко. Една голяма част от провалите ни се дължат на нейната липса; на това, че сме отстъпили в решаващ момент; на това, че сме се изплашили и вместо да послушаме сърцето, сме послушали разума си и т.н. и т.н.

  Трудно е да се бориш цял живот (понякога и срещу "вятърни мелници"), но това е най-доброто, което човек може да "си причини", ако иска да успее. Без воля няма успех - това е истината! Понякога се питаме защо не ни върви, защо се проваляме във всичко, с което се захванем?! Може би просто ни липсва воля да довършим до край това, което сме започнали...

  С времето, понякога, се оказва, че нещата, които сме пожертвали, за да постигнем целите си, всъщност не са били нищо особено. Но сме ги смятали за значими и съответно - колкото по-важни са били в нашите очи, толкова по-голяма е била жертвата, която сме направили. Става ни ясно, че сме си спестили много време, средства и нерви, игнорирайки ги. Затова човек, когато губи, не знае какво печели, когато печели, не знае какво губи!...

  Да се култивира волята никак не е трудно. Само трябва да "посеем" първите "семена" и редовно да се грижим за своята "градина". Да не я оставяме да "буреняса" и да "изсъхне", да я поддържаме всеки божи ден като добри стопани - да я "прекопаваме, поливаме и наторяваме", да "скубем безмилостно плевелите", за да може да ни се отблагодари тя с "плодове". Колкото по-редовно, вещо и старателно се "грижим" за нея, толкова повече  и "по-сочни плодове ще берем"!...