Има ли светлина в края на тунела? Или тунелът е някъде във светлината? Екзистенциален въпрос, който човек си го е задавал поне един път през краткото си съществуване. На всички ни се иска да вярваме, че края е облян от светлина, че няма да е все тъмно, че има надежда за всички. Но защо трябва да мислим за тунели, за светлини, за краища, като най-доброто което можем да направим за себе си е да се погледнем сега и да видим сега къде сме – в тунела или във светлината. Всеки си има тунели, повечето тъмни, само вечните оптимисти се къпят в светлина. Но в повечето случай те остават неразбрани. Почти като лудите хора, които си живеят в техния прекрасен свят и много трудно допускат някого вътре в него. Понякога те са най-добре. Дори не осъзнават положението си, не знаят къде са, не знаят кои да, но пък са винаги усмихнати. Винаги даряват на света светлинката в тунела. Същото е и с малките деца. Те са способни да те извадят от всеки тунел, защото още не са преживявали шамарите на живота и това ...