Заблудата самодостатъчност

Или за лъжезначимостта, приближаваща се до незначителност

Обществото ни винаги е имало и ще има нужда от обществено обсъждане за обществените библиотеки, както и от значението на общественото ни мнение. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо. Дали въобще успяваме да разберем къде и как се случва тази необходимост и още повече – къде е нашето място в тази обществена необходимост. Толкова много сме се съсредоточили върху нашата „съвършена“ значимост, която, отнесена към безкрая, се приближава до незначителност, че установяването на тази наша потребност е някъде в безкрайността на същото. Но въпреки всичко ние приемаме, обясняваме, обосноваваме и дори защитаваме всичко това, което сторваме с обществената значимост. И какво от това, като тя, тази обществена значимост, е тъй незначима за „притежателите“ на подобно усещане?

И все пак – как да я открием и намерим във все по-нарастващата незначителност на нашето лутане, в този тъй интересен, но кратък живот, е трудно да се определи – дори и от математици, статистици, политици или от химици. Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначително участие в това безкрайно и дълго събитие, което ние си мислим, че управляваме, напътстваме, а понякога дори и дълго от него отсъстваме.

Е, какво пък, да вървим към следващото общественозначимо събитие на утрешния ден, но дано се замислим за нашето участие или безучастие в него.

проф. д.н. Венелин Терзиев