Законите на парите


  В природата същестува един закон, според който благата се разпределят равномерно. Разликата е в степента на изобилието. Например, когато снегът на върховете се топи и долините се ползват от тяхното богатство. Щом снегът изчезне и долините обедняват. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други са работили за вас. Ако те престанат да работят, вашето богатство ще изчезне.
  Грехът в света не е нищо друго, освен ощетяване. Откраднати пари - извадил си ги от едно място, турил си ги на друго. Какво престъпление има в това? По този начин като се разсъждава, къде е престъплението? Престъплението седи в това, че ти вземаш парите, за да живееш. Всякога вземането на парите носи смърт. С всяка една мисъл да вземеш пари, за да живееш, ти вече създаваш условия за смъртта си. Какво ще вземеш? Писанието казва още преди хиляди години: ''Елате, купете си от Мене без пари''. Има друга разменна монета, не само с пари може да се взема. Вие тази разменна монета не я знаете. Ако някой стар дядо иде при някой бакалин, той казва: ''Плати!''. Отива онази красива девойка, запали юргана на бакалина от четирите страни - едно кило без пари дава. Защо на дядото не дават без пари, а на момата дават? Момата е огънят, дядото е желязото.
  Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. Защо? Защото продават хляба - великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В днешно време това е невъзможно. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда да продават и купуват хляба. Това са говедата на 20век. Помнете: кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари, ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божия закон на Земята - хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
  В природата същестува следният закон: даром си взел, даром ще дадеш. Значи природата изключва всякакви заплати. Може ли човек да работи, без да му се заплаща? По новия морал, който излиза от разумната природа, можеш да работиш и без плащане. Обаче съвременните хора живеят по стария морал, по морала на своето минало. Тази е причината за техните страдания и нещастия. Когато приложат новия морал, страданията ще изчезнат. Нов морал, нови разбирания са нужни на хората.
  Ако имаш да вземаш, правото е твое, на твоя страна. Но ако онзи, който има да дава, е по-силен и може да те набие, правото е на негова страна. Тогава, за да не те бият, не давай пари назаем, особено ако си слаб. В такъв случай аз бих написала следния закон: не давайте пари назаем и не вземайте пари назаем. Ако трябва да вземете пари назаем, не се позволява да искате повече от 5 лева. При това положение няма да има безчестни хора на Земята. Всеки може да плати 5 лева, но не всеки може да плати 500 000 лева или 5 000 000 лева. Ще каже някой, че е изкарал парите си с пот на лицето. Колко пари може да спечели човек с пот на лицето си?!
  Нищо не става без пари, т.е. даром. ''Даром давайте!''. Кое се дава даром? Любов за любов, добро за добро, знание за знание. Такъв е законът. За любовта се плаща с любов, за омразата трябва да се отговаря с любов. Не е така. Ако чистиш нечисти мебели, чиста кърпа ли ще вземеш? Не, ще си послужиш с пачавра. Нечистият трябва да се изчисти съвършено и тогава ще се облече с чиста риза.
  Когато материалните блага господстват над човека, той загубва дарбите, които Бог му е дал. Парите трябва да вървят след тебе като сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. Те трябва да те търсят, а не ти тях. И да ги отблъскваш, те трябва да те следват неотклонно. Дали много или малко ще дадете на човека - не е важно, за вас е важно да знаете, че пари не трябва да давате. Природата не работи с пари. Те са човешко изобретение. Засега хората не могат да проникнат в богатствата на природата. Ако дадете един шиник злато на някой човек, преди всичко той не би могъл да го носи. Златото е тежък метал. Въпреки това, той ще се полакоми за него, ще се нагърби да го носи.
  И Толстой в своето учение се е придържал в правилото никога да не дава пари. Ако някой му поискал пари, той вземал инструментите си и отивал да работи в къщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му купувал обуща, но никога пари не давал.
  Парите не са най-важното нещо в живота. Те трябва да се ползват с мярка, защото много пари лесно могат да се превърнат от средство в страст, която да доведе до морална деградация.