ЗАЩО?
Магаришкият трън отвори сънливо очи. Протегна се под лъчите на изгряващото слънце и изтърси от бодлите си последните капки утринна роса. Малките му очички се присвиха от ярката светлина и той премигна, разтърсвайки лилавата си коса.
"Какво прекрасно утро" - помисли си той. Всичко наоколо му беше пазнато. Познаваше всяка малка травичка, която растеше около неговия корен. Всяко птиче, което прелиташе покрай него, за да кацне на клоните на близкото дърво. По цял ден слушаше песните им и танцуваше, полюляван от лекия ветрец.
Магарешкиат трън знаеше много за света. Лястовиците, който гнездяха под стряхата на близката къща, му разказваха за приключенията си по света. Те кацаха около него, за да си починат и дълго, дълго разговаряха. Той знаеше за големите каменни жилища, в които жевееха хората, и за металните жици, които висяха над градовете и на които лястовиците кацаха за почивка. Знаеше и за голямата вода, която се нарича море и за големите кораби с бели платна, които плуваха по нег ...