Всичко около нас се разпада, държавата, семейството, дори личността. Разпадаме се не само защото сме слаби отвътре, но и защото такова е времето в което живеем. Това е постмодернизъм. Разпада се светът, в който сме живели до вчера. Този разпад стана етикет на нашия регион. На чужденците да кажем: добре дошли на Балканите. Това е тенденция и си струва да се замислим как може да и се противопоставим. В нашия обществен живот изникват разни образования, движения и партийки начело с някакви лидери със странни имена, които предлагат решения като рецепти за народната болка. В медийното пространство изплува от забравата българският национализъм, чието триумфално шествие измести мижавия ни либерализъм. Национализмът е идеологическо течение в България със стари корени, то се основава на националната ни идея, родена през Възраждането и оформена до Балканските войни, която не е актуализирана днес. Какво да кажем за новоизпечените в политическата фурна съвременни български националисти само това, че те не са истински патриоти. Новият ни национализъм мирише на мухъл още в пелените си. Защото това всъщност е жалък популизъм, който пръскат само фалш и заслепение. Те не разбират какви са реалните национални интереси на страната ни, а се придържат към една национална доктрина от преди един век, която не съответства на новата глобалната епоха. Национализмът днес е нещо фалшиво или атавистично. Национализмът е анахронизъм. Но патриотизмът, родолюбието все още са възможни в нашите постмодерни времена. А най-важното, към което един родолюбец днес трябва да се стреми е същото, към което са се стремели патриотите през всики времена и епохи: първо да защити страната си от гибел и разруха и второ да помогне родината му да стане велика и могъща. Разликата между днес и вчера е единствено в средствата. Да вземем за пример България, ние родолюбците, искаме България да се спаси от разрухата, първо и второ искаме да я видим наравно с другите велики сили поне в Европа, но как да стане това. Нима е възможно нашата малка и безащитна държава, доведена до ръба на пропастта, да се съревновава с далеч по-добре подготвените за новото време и набрали скорост западно европейски сили. Мога да квалифицирам желанието на нашите националисти да изровят от дълбините на историята ни нашите основания за величие, на фона на мизерията и недостойнито ни съществуване като жалки. Нашите националисти са като щрауси, заровили главите си в пясъка на миналото. А истинският родолюбец трябва да мисли за Бъдещето. И едно в него е ясно - България е малка и бедна страна, с малоброен и разединен народ, такива държави като нашата са обречени на слугинаж, сами ние не можем да се противопоставим на тази тенденция. За да станем силни, трябва да се обединим и отвътре и навън. Тоест обединение национално и обединение регионално. С кой да се обединим ако не с тези, които са ни най-близки по дух, положение и съдба. ДА СЕ ОБЕДИНИМ С ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ НУЖДА ОТ ТОВА ОБЕДИНЕНИЕ СЪЩО ТОЛКОВА, КОЛКОТО И НИЕ. А нашите пишман националисти искат точно обратното, искат да живеем затворени в себе си, сами за себе си, според тях никой не ни е нужен, можем да се оправяме и сами, да ние се оправяме и сами, както са ни оправяли и други и на всички ни е ясно как. Това показва, че нашите националисти не са реалисти, а са празни мечатели или което е по-лошо, може да преследват определени цели, или обслужват определени интереси, които нямат нищо общо с националните интереси. Изводът е ясен НАШИТЕ ПИШМАН НАЦИОНАЛИСТИ НЕ СА ИСТИНСКИ ПАТРИОТИ.
© Авитохол Todos los derechos reservados
Какк не разбраха НЯКОИ ИДИОТИ, ЧЕ С ТЯХ НЕ СЕ МРАЗИМ, ЧЕ НЕ САМО МОЙТЕ НО НИЧИИ ДРУГИ РОДНИНИ НЕ МЕ МРАЗЯТ КАКТО И НИКОЙ БЪЛГАРИН ТУК!