"У мандруто нашу па забръкаму кашу"
                                Из поемата "Гига, мамин Гига"

                 Световно (глобално) грешна е енергийната стратегия на човечеството.
Стана ясно, че с времето установеният принцип на производство и разпределение на енергията (концентрация на производствените мощности) се промени в посока на неизгодно променяне на съотношението между разходите за производство и разходите за пренос и за разпределение.
                По-нататъшната екстраполация на този метод на производство, пренос и разпределение (в т.ч. диверсификацията на енергоснабдяването) води до постепенно обезсмисляне на определени електропроизводствени мощности. И ако за експлоатацията на други енерго ресурси влошаването на това съотношение е неизбежно и не може да се реши с необходимата ефективност (което понякога става с посредническата роля на електроенергията), то за самата електроенергия трябва нова технологична платформа, икономически целесъобразна (допустима с оглед оптимизиране на целия процес от производство до потребление на еленергията).
                Човечеството взе за широко употребление електроенергетиката, не само заради универсалното ù удобство за преобразуване в други форми на енергията, а и най-вече заради нейното основно предимство – относително най-евтиното ù пренасяне. А на практика сме свидетели, че у нас икономиката с нейните правила я води към непрекъснато увеличаване на дяла на разходите за пренос и разпределение в съпоставка с разходите за пренос на първичната суровина и същинското производство на еленергия.
                 Вярно е, че с навлизане на ядрената технология в енегетиката делът на разхода за пренос се измества също в посока на преноса, но това съвсем не обяснява като цяло това изменение на съотношението, защото като цяло енергетиката дава все по-скъпа енергия за потребителя (битов и промишлен).
               Търсенето на ниско енергосъдържание в себестойността на произвежданите изделия за битово и промишлено потребление съвсем не е достатъчно, за да спаси на фона на този процес човечеството от кризата за енерго ресурси (а за нас това е и ключов елемент в конкурентоспособността ни). Нещо повече, енергокризата с все по-голяма скорост се задълбочава.
               Днес в света има различни по мащаби примери за производство, пренос, разпределение и потребление на еленергията, с различни методи и форми за диверсификация. Ако за Европа тя е една, то съвсем друга е за Русия, а трета и четвърта е за Нова Зеландия и Куба или за Чили и Африка. Природогеографският фактор е определящ. Най-изгоден е той за Европа и на този фон за България. Само Швеция и още някои страни са в по-изгоди природогеографски условия за електро-енергетиката си. Необяснимо е положението, което при такъв добър (изгоден) природогеографски фактор да имаме такава неизгодна, непоносима за потребителя картина на осигуряване на българските обекти с еленергия
               Отговорът е може би в това, че еленерго съставката в производствените разходи на съвкупния обществен продукт е твърде висок процент, макар и най-ниска цена на еленергията в България. Ако цената на труда и другите суровини, влагани в българските стоки, бъде по-висока, то остротата на еленергийния проблем у нас ще стане съизмерима с тази на проблема на другите държави в Европа - съизмеримо ще е съотношението между разходите за енергията и разходите за живия труд в себестойността на продукцията.
               Не отричам проблема с ниската ефективност на българското производство, водеща до ниската му конкурентност, но към нея ние прибавяме суровини и енергия с европейски цени. И за да продадем стоките от това производство, снижаваме цената на живия труд. Това значи ниски доходи, ниска покупателна способност, нисък стандарт и уязвим социален мир – което стигна своята критична точка в зимните месеци. Това не е доведено само от последните правителства, то е заложено още от кроежите на "кръгла маса 1990". А основното, което се скрои тогава, беше безогледното, хаотично и жестокограбителско и очебийно-глупавото раздържавяване заедно с най-голямата глупост – липсата на национален протекционизъм. Ние хвърлихме с възможно най-голямата безразсъдност прохождащите бизнес-субекти в устата на чуждите хиени (монополите) и какво трябваше да очакваме, обявявайки за "порочни" икономическите субекти, икономическите отношения в националното ни стопанство към онзи момент – 1989 година.
                Да очакваме, че ще станем по-яки от хиените с нашия овчи опит, това ли!? Какъв опит – какви пет лева!
                Щеше ни се тогава, в оная 1990-та, някои човеколюбиви "бизнес-вълци" да дойдат и да ни погалят по главицата и вместо да ни захапят за врата да ни подадат стиска тревичка, за да доживеем до другия ден, от което ние да се научим как да оцеляваме във вълчата глутница с агнешките си инстинкти без защитата на "Овчаря", т.е. държавата ни. А тя, държавата (разбирай държавното управление) не само, че абдикира от това си задължение, но се и присъедини тайно (пък и явно) към глутницата, за да оцелеят "индивидите-избраници" в структурите ù! А пък народа (кучета го яли), да той народът повярва, че като има т.н. либерализъм, ще може с честен труд да се противопостави на глутницата. А тя, глутницата, просто се възползва, не – тя по-скоро откликна на зова "Ела вълчо, изяж ме!". Тоя зов не бе от народа, той бе от новоизлюпилите се домо-демократи, чиито деца днес са по западните университети, колежи и фирми и на дело доказват, че държавата ни (уж политическата ни класа) не се грижи за възпроизводството на човешкия потенциал.
              Грешна концепция, грешна тактика на управлението – тактика потенцираща насилие, измами, корупцията, а от там нататък само провали???????!!!!!!!!!
              Няма да казвам, кой е авторът на тезата "Никой не трябва да е толкова беден, че да се продава и никой не трябва да е толкова богат, че да може да купува другиго", защото не е важно да се повярва, че еди кой си го е казал, а да се повярва по същество на това съдържание на тази фраза. Тази фраза кореспондира с последните научни постижения на една нова наука – социофизиката, а тя пък потвърждава една стара пословица на българина: "Пари при пари отиват". Поднасям (привеждам) тези факти като аргумент на едно друго обобщение, което ще формулирам като въпрос:

            – Не е ли време да се замислим правната платформа на българското общество да се подреди по начин, който да решава специфичните проблеми на българската участ със специфични норми в конституцията и законодателството?
              Защото, вече писах някъде из форумите,
        "ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ, НАРОДЕ!!!!
с това ти се извиват ръцете - с това те ВЕНЧАВАТ
НАСИЛА ЗА МОНОПОЛИ
И ТЕМ ПОДОБНИ!!!
ТОВА Е НОВОТО КРЕПОСТНО ПРАВО!!!
РАЗБИРАШ ЛИ ТОВА, НАРОДЕ БЕДНИЙ!!!"
И ОСЪЗНАЙ СЕ НАРОДЕ
С ПРЕЗКУП-ЗАГРОШОВЩИНА
КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НЕ СЕ ДОСТИГА!!!
С ПРЕЗКУП-ЗАГРОШОВЩИНА
ВСЯКО НАЧИНАНИЕ МОЖЕМ ДА ПРОВАЛИМ
И ВСЯКА ЗАЩИТА ОТ ДЪРЖАВАТА
ДА ОБЕЗСМИСЛИМ!!!
А ЗАКОНОТВОРЦИТЕ
ТРЯБВА ДА ГИ ПОПИТАМЕ,
МИСЛЯТ ЛИ КАКВИ ДИНЕНИ КОРИ ПОДЛАГАТ
НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК, НА УПРАВЛЕНИЕТО,
НА БИЗНЕСА, НА ОБЩЕСТВОТО СЪС СВОИТЕ
АБСТРАКТНИ ПРЕЗУМЦИИ И ЯВНИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ,
С МАСКИРАНИТЕ ИМ ТАЙНИ ПОМИСЛИ ЗА
ЛИЧНО ТЯХНОТО ИМ БЛАГОПОЛУЧИЕ,
КОИТО ВЛАГАТ В ОСНОВОПОЛАГАЩИ
КОНСТИТУЦИЯ И ЗАКОНИ ????