БИ МОГЛО ДА Е СМЕШЕН ВИЦ АКО НЕ БЕШЕ ТЪЖЕН

"Според Емилия Масларова у нас все още има свободни работни места, а безработицата е далеч под средната в Европа - 6,5 процента."

          Когато преди няколко дни прочетох тази "новина" останах шокирана и не знаех как да реагирам от объркване. Бих се смяла, ако в държавата, в чието правителство г-жа Масларова е Министър на труда и социалната политика, не живееха децата ми. Защото това наистина е голям виц. Гледах усмихнатия портрет на тази мила безхаберна женица и се чудих каква методика са използвали и с колко зор факирите от Стъкмистиката са натъкмили тази цифра за да върви пропагандата по мед и масло. Защото това не е нищо друго, а поредната подигравка с народа ни. И то само броени дни след като в италианския ежедневник "La nazione" прочетох, че отново се спуска Желязната завеса и Големите от ЕС вземат решение за спиране средствата за подпомагане на страните от бившия соцлагер. В същата статия България е поставена на предпоследно място в Европа по надеждност на инвестициите. Събития и "новини", от които всички министри би трябвало да не могат да спят. Може би според госпожата тези неща нямат връзка. Може би. Но аз се питам "Докога?". Докога няма да виждате по-далеч от собствения си портфейл и собствената си кошница? Докога бе, г-да МИНИстри, ще продължавате да лъжете по стар комунистически маниер? Кого се опитвате да лъжете? Народа си? Този, който ви избира и ви дава "портфейлите" на министерствата? И защо го лъжете? Защо? Не разбирате ли, че вече никой не ви вярва. ЗА НИЩО!  Не разбирате ли, НЕуважаема госпожа, че хората вече толкова не вярват дето вашето министерство може да им помогне, че не намират смисъл да се регистрират в бюрата по заетостта, откъдето се вземат статистическите данни за отчитане на безработицата и затова тя излиза на хартия толкова ниска. А методиката е проста, госпожа: вземете от НОИ броя на работещите българи, отнесете  го към броя на българите в трудоспособна възраст и ще се ориентирате сравнително далеч по-точно за процента на работещите и съответно на безработните в България, където положението е катастрофално във всяко отношение. Направете го поне за себе си, ако изобщо това ви интересува. Защото в държава, където има Министър на труда и социалната политика, а на един трудещ се баща се налага да издържа семейството си с минимална заплата 120 евро, а един пенсионер трябва да живее с две евро на ден, където има Министър на икономиката и енергетиката, а икономика и енергетика почти няма, където има Министър на правосъдието, а още няма осъден виновник за фалиралата ни държава и ганстерите остават на свобода, защото имат достатъчно пари да напълнят джобовете на съдиите, където има Министър на здравеопазването, а до уж безплатното здравеопазване се върви по тесни като конец пътечки, които се късат като живота на неуспелите да стигнат по тях до здравеопазване, където  има Министър на образованието, а дипломирани среднисти, че и висшисти не знаят правописа и граматиката на родния си език, където има Министър на културата, а културата ни е чалгаджийска, и голи задници и цици "възпитават" подрастващите по улиците, и нямаше кой да спаси от унищожение безценните праисторически фрески в пещерата Магура, и археологическите ни ценности се рушат, и изнасят, това, НЕуважеми госпожи и господа управници, се нарича престъпления срещу народа. А където има престъпление, има и виновни, които следва да си понесат отговорността. Иначе се стига до тук, до където вече сме стигнали и изход от безизходицата, естествено, не се вижда.

          Понякога чета вестниците, за да се информирам дали все пак не се е случило чудо и в тях да има някакви добри новини, вместо винаги едни и същите от две десетилетия  - за безхаберието и наглостта на законотворците и управляващите, за гангстерски престрелки и убийства, пладнешки обири и жълти клюки. И мира не ми дава въпроса какво може да е бъдещето на народ с фалирала държава, с медитираща интелигенция, взряна дълбокомислено под пъпа си или, с трудещи се извън нея половината от хората в трудоспособна възраст, с пенсионери-избиратели, сляпо и непопоравимо влюбени в червената мечта от тяхната младост и с подрастващо поколение, което се възпитава от секс-сайтовете в Интернет и от песните на силиконови мутреси. Народ, който овчедушно позволи на шайка негодници да бъде ограбен и за двадесет години не намери сред себе си други да го управляват.

          От възможните отговори ми става тъжно до сълзи.