Тон, звук, музика...
Понякога в една песен можеш да откриеш целия си собствен свят. Мелодията ù те кара изтръпваш, а думите ù докосват и най-съкровените кътчета на душата ти.
И започваш да плачеш, а сълзите ти са опаковали хиляди спомени, а те болят ли болят... Плачеш от липси, от нужди, от желания, от любов, от самота, но най-често плачеш от нещо, което го е имало, а сега просто е нещо написано в минало време. И идва време, когато музиката ти е безразлична и не ти е спасение.