Няма човек изпитал щастие, без болка. Малко са тези, които биха го признали. За жалост така сме устроени да вкусим от най-хубавото, след като ни е загорчало. Болката ни учи, учи ни да сме силни, да се преоткриваме, да се осъзнаваме. Разбира се, че някои хора, ако не всички биха искали да вкусят единствено и само от щастието, твърдейки, че болката е просто зло, което ей така се проявява. Ако беше така нямаше да съществуват онези известни учени. Странно сравнение нали? Звучи така, но ако се замислим малко ще открием вълшебната нишка. А тя е следната. Болката казахме е като изцерение, което носи щастие след време. По тази логика, ако хората не знаеха за щастието и всяко под индивидуално нещо, което всеки е опитал как тогава съществуваме? Живеем в свят, в който технологиите са на върха, а за да са на върха са нужни умни и осъзнати хора. А как са станали осъзнати? Дали без болка или урок някой би бил осъзнат? Аз поне не съм срещала такъв човек. Бих се радвала, ако срещна подобна форма на човек, която би била по-скоро извънземна. Ние хората се раждаме глупави и незнаещи. А как ставаме умни, емоционални и интелигентни?