...
  Отсядаме в Pink Palace. Ще рече - "Розовият палат". Това е комплекс от бонбоненорозови сгради с бели, като захарни, балкончета, огрени от следобедното слънце. И, Господи, колко свежа зеленина наоколо! Сякаш сме в разгара на пролетта! Местността е силно релефна, пробождана от многобройни кипариси. За тях Владимир каза, че прогонвали комарите и били засадени с цел профилактика на маларията. А за маслините на този остров пак Владимир ни разказа, че били засадени от венецианците, които на всеки 12 засадени дървета подарявали по 1 като бонус. А колко ме очароват с кръглите си зелени корони портокаловите дървета с грейналите си оранжеви плодове! Щеше ми се да попитам някого дали портокаловите дървета раждат целогодишно. 
  Сградата, в която ни настаняват обаче, е бяла и на няколко етажа, спускащи се надолу към брега.  Рецепционист дойде само колкото да ни раздаде ключовете. Няма асансьор. Слизаме два етажа надолу, по отвесни мраморни стъпала, почти до нивото на открития басейн. Интересно - по коридорите няма прозорци. Вместо тях - огромни дупки, през които вятърът свободно се разхожда из хотела, като единствен негов господар. Това било типичното средиземноморско строителство - каза една моя приятелка, която дълги години е работила в испански хотели. Стаята ни е просторна, бяла и семпла. С разкошна тераса, гледаща към открития басейн и към морето. Климатикът е нагласен да охлажда и това ни създава сериозен проблем първата вечер, когато, измръзнали, се гушваме с Мария, за да споделим телесната топлина. А няма и допълнителни одеяла. Няма и рецепционист. Затова пък са ни раздали хотелски чехли.
   Ресторантът е общ за няколкото хотела, в които се е настанила внушителната ни група. Точно 118 стръмни стъпала надолу (и толкова нагоре после), покрити с червено платнище, ни отвеждат до ресторанта. На обед и на вечеря ни прислужва група младежи, облечени с небрежни тениски, все едно са и те самите курортисти. Албанци били. Напитките са на корем, включително узото и бирата, но яденето е под бройка. И съвсем не в излишък. Първия ден ни сервираха спагети. На втория ден - пак. Това стана повод за шеговити подмятания. Наложи се Владимир да се оправдава, че спагетите били традиционното ядене на острова.
...
  31-ви декември. Слънчево и топло. Почти за плаж. Минаваме по лабиринта от розови сгради на Pink palace и слизаме на плажната ивица. Тя е не много широка, с фин влажен пясък и по-едри обли камъни. Оградена е със зелена морава с жълти и бели полски цветя. Истинска красота! Вървим току до морето, предизвикваме го да ни залее с някоя вълна и това действително се случва на няколко пъти. Заснемам с камерата един такъв епизод, в който Таня, с разперени ръце и с гръб към морето, бива прегърната за миг от влюбена вълна. Кубинките ù са пълни с вода. Тя ми се кара, че не съм я предупредила, че продължавам да я снимам и изува мокрите си чорапи.

  На скарите на плажа са налягали наши спътници, така както са си с полузимните дрехи.
...
   Коледната вечеря отново беше в ресторанта. Направо невероятно ни се стори, че на седем човека се предвиждаше една купичка със зелена салата и една миниатюрна купичка с цацики. Иначе Владимир бе си сложил дядомразовска шапчица и минаваше по масите да ни раздава балони и бенгалски огън.
  На нашата маса седеше една много мила двойка. Нямаха 30 години, нито момчето, нито момичето. Той беше леко кривоглед, тя - с доста голям бюст, скрит под сива рокля с бабешка кройка, плътно по врата... Излъчваха такава нежност, доброта и влюбеност, че не можеше да не се забележи.  Бяха си донесли шампанско от България и ни почерпиха. Впрочем, и от туристическата фирма бяха надонесли кашони с българско шампанско. Новогодишната вечеря се оказа агнешко с гарнитура от зелен фасул. За десерт - портокали и мандарини, обелени и подредени на резенчета в плоски чинии. Раздаваха ни и късметчета, написани на разноцветни листчета. На моето пишеше "Любов".
  Към 11 започна Новогодишната програма, включваща главно гръцки и български народни песни и чалги. След третото пускане на "Бяла роза" отидохме да си легнем.