По повод предаването на Милен Цветков на 28 март 2013 г.
    Не знам защо, но предаването ми се видя като един откровен цинизъм – няколко пъти сериозната тема бе довеждана от  провеждащата се в предаването дискусия до циничен смях от поканените да участват в него. Вероятно най-голям упрек търпи водещият, който също едвам сдържаше "напушващия" го смях – какво по-обидно за тоя народ от това, действията ти да бъдат повод за смях,  а не действително да се вникне в протеста ти.  Най-лошо прозвучаваха изказванията на т.н. медийно-квалифицираните участници – представителката от СЕМ и другата, също журналистка (съжалявам, но не им запомних имената).  Опитът на психиатъра (също участник) да внесе някакво обяснение, беше недостойно посрещнат – това бе провокирано в студиото от самонадеяния тон на водещия. Психиатърът, според мен, характеризираше проблема най-аргументирано от професионална гледна точка.  Обсъждат се действия не на психично болни хора, а на хора, изпаднали в безизходица, а тонът на предаването сякаш имаше за предмет вицове за луди – крайно неадекватно!!!
    Защо мотивът на участниците непрекъснато беше да осъждат актовете на отчаяние (не самото отчаяние) – те непрекъснато се опитваха да обосноват, че това не е начинът, че място за отчаяние няма, не че няма причини, а как като такива  причини имало и преди, пък такива актове нямало. Значи хората нямало разум да проявяват чрез такива актове своето отчаяние – откъде накъде сега ще го имат???  Това беше тезата на водещия.
    Ами, господин Цветков, (обръщам се и към другите в студиото без психиатъра и още един участник) след толкова дълго време (повече от 20 години) надежда и опити да се оцелява, тя, надеждата, по някое време умира!!! Всичко, чертано на хоризонта пред тоя народ не се осъществи, а ново не се чертае!!! Несъстоятелни са подхвърляния, по-лошо – направо цинизъм, са въпроси защо не "хване пътя" , едва ли не направо му казват да върви в чужбина, т.е. "да върви по дяволите" !!??
    И след като в арсенала на отчаяния остава една дилема – дали той да се махне от света или да отнеме чужда все още жива надежда, за да оцелее той. Ако той беше с престъпни възгледи – познайте, чий надежди ще отнеме? Е, той избира да отнеме своите и на най-зависещите от него (семейството му) надежди – това е неговият морален избор! Това са, колкото и "несъстоятелни" (според медийните корифеи) да изглеждат неговите морални устои. Той разбира, че е пропуснал времето "морално да се преустрои", да усвои способности да мами, да граби, да лъже, да убива, да краде, за да оцелява (респективно да просперира) и наказва с акта на самовредителство себе си и тези, които е подвел със своята морална същност към своя завършек. И да му се смеят за този избор в студио "не знам кое си" и да "недоумяват" е откровен цинизъм!!!
    Аз бих го посъветвал да дойде и да си събере вересиите от всички такива като повечето в това студио!  Защото той ги е оставил и те да го измамят и ограбят, и да видим, как ще му се смеят. Това ли е пътят!  Не чувстват ли в себе си поне малко неудобство всички "преуспели" в криза като тази да търсят причина в неговата неспособност – тя, тази неспособност, не е заслуга само на него, тя в многократно по-голяма степен е заслуга на тези, които по един или друг начин са се окопали в структури, които уж са се ангажирали да решават проблемите на нашето общество, а на практика решават само личните си проблеми, а на всичко отгоре "се чудят" защо да не "яде пасти, като няма хляб!!!!!"
    ЦИНИЗЪМ!!!