Да бъдеш Кубрат във "Време разделно"
Най-напред да отдадем дължимото на тази "българска майка юнашка", кръстила синовете си на древните прабългарски ханове Тервел и Кубрат. Къде по-лесно щеше да ù бъде да избере някое по-модерно, многофункционално име като Майкъл или Жорж например. Тъкмо децата, като пораснат, по-лесно да се "интегрират" към едно по-проспериращо и по-сито общество на запад или изток от Родината.
Но Кубрат и неговото по-малко братче, както личи, не смятат да сменят имената си, да пребоядисват националността си. Предполагам, въпреки примамливите предложения в днешното "време разделно". Нали бившата европейска шампионка в професионалния женски бокс Деси Кирова стана набързо Дейзи Ланг, а щангисти, тенисистки и борци придобиват слава, титли и олимпийски медали за други държави. Нямаме право да съдим тези хора, толкова е трудно и жалко състоянието на спорта в България. Но все пак не те, а именно братята Пулеви олицетворяват Отечеството в пълната мяра на това понятие.
Наистина, Европейската и Интерконтинентална титла на Кобрата са преди всичко лично достояние и професионалният ринг не е Олимпиада. Но националният флаг върху мощните рамене на Кубрат, веещите се родни трибагреници, стотиците сънародници, подкрепящи "своя" в боксовите зали, милионите нашенци, затаили дъх пред телевизорите, недвусмислено демонстрират онази българска гордост, която не бива да губим.
И накрая една характерна национална особеност. Във всичките си двубои, когато печелеше или защитаваше титли, Кубрат Пулев понесе тежки удари. Спомнете си лицето му след двубоя за Интерконтиненталната титла с американеца Травис Уокър. Но Кубрат, като истински мъж и българин, все стискаше зъби, обръщаше развоя на срещата, преминаваше заветния Рубикон. И доказа онзи стоицизъм на българския характер, който превръща поражението в победа, страданието в прелюдия за бъдещ триумф.
Само това стига поредната страхотна победа на нашия боксьор да не бъде само злободневна тема в спортните и всякакви медии. Във времена на национален нихилизъм това, което се случи и вчера в Хамбург, е още един повод да съхраним самочувствието и националното си достойнство, така дефицитни в последните десетилетия.
© Свет Светев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрав за написаното!
-
Споделям напълно!
-
Благодаря Геновева! И аз обичам "патриотките", но не като фолк-певачката Андреа, дето посрещна Кубрат с цигански оркестър. Но щом се обичат младите - да се вземат.
Отче Дамаскине и ти си безусловно прав. Наистина на публични места Пулев се държи рядко спокойно, уравновесено, учтиво - слушал съм негови интервюта. Такова поведение има човек, който знае силата и стойността си. Обратните примери ги има много. -
Харесвам родолюбците.
-
Впечатли ме и интервюто му на летището. Мъж понесъл два тона юмруци в главата предния ден, говореше по-интелигентно и с уважение към питащите го от целия Български футболен съюз + половината ни правителство.
Засичал съм Пулев с негови другари няколко пъти в квартална кръчмица - правило ми е впечатление, че му липсва мутренско поведение, говори тихо и се отнася любезно с персонала. Занимателното е, че Откровенски поет с ефирна стилистика на Д'Анунцио и Рилке, под чиято творба се бях обадил преди време, ми засипа мейла със "Ще ти счупя главата и майка ти няма да те познае!", а хищник като Кубрат е деликатен човек.
Голям българин! Поздравления за текста.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
