Да отпразнуваме с музика победата на живота над смъртта

С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя.

Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас, и сляпата неделя.

Светлана Караколева

На 16.04.2022г. в Евангелската методистка епископална църква „Д-р Алберт Лонг“ в София се състоя Пролетен концерт преди Възкресение на Хор „Родина“ с диригент Мая Василева- Четрокова. Цветни одежди и свободна визия, празнично настроение. Сияние в очите на малката лазарка Александра Четрокова. Представянето не беше дистанцирано, нито пък преситено от излишно общуване. Спазена бе мярата между зрелищност, академично пеене и разговори с публиката. С „Богородице Дево“ бе поставено добро начало на музикалното пътешествие от висок порядък. Въпреки голямото разнообразие в репертоарния план – концепция имаше. Омаята от красотата и оптимизма на божественото проникновение в душите ни, реализирано чрез музиката.

Въпреки двегодишната пандемична пауза в света на изкуството, съставът има запазена организационна спойка и вярна интонация (диригентът си призна, че тайничко са репетирали и поддържали въгленчетата запалени). Доказано е, че урбанизираното население е много по-податливо на тревожни разстройства. Именно включването на хората в „пеещ социум“ е противодействие на алиенацията. Интересно е това, че голяма част от участниците в този хор упражняват професии, свързани с медицината. Т.е. това е и една своеобразна професионална общност.

Пасторът- Цветан Илиев- приветства гостите. Той напомни за смисъла на Христовите страдания и важността на Страстната седмица в личното битие на всеки един от нас. Плеядата от мъже- солисти бе разнолика: Велислав Велев (адвокат), Цветан Илиев (пастор), Красимир Янкулов( оперен певец). Сила, нежност, харизма, интересни тембри, голям диапазон, соло с акомпанимент на китара , дует с пиано…имаше за всекиго по нещо необичайно. Мая Василева се изяви и като отличен пианист. С енергичния си жест и бързите темпа на песните събуди задрямалите в залата. Чухме световна премиера на хорова творба в латино-ритъм, „Вечеряй, Радо“ и „Дилмано, дилберо“( да не забравяме, че сме българи). Цветен музикален коктейл!!! Финалът бе жизнеутвърждаващ (Б. Сметана). Доказателство, че хората и на средна възраст могат да пеят вдъхновено. А това занимание ги прави здрави, весели и изпълнени с благодарност към чудото на живота.

Целият екип на хора (М. Василева, Г. Петков, Я. Корназова), солистите и хористите получиха многобройни поздравления и букети с цветя от своите почитатели. Празничният концерт завърши с „Многая лета“ и размисъл за цената на Живота. Важно е да се замисляме над съвременните проблеми. Да се вглеждаме в себе си. Да се изповядваме и да проумеем за какво сме готови да живеем.