Да виждаме ДУХОВНОТО във всяко същество
Варна - 5 - 9. Х. 2009
Ние, човеците на настоящето,
се нуждаем от верния слух
за утринния зов на Михаел.
Духът-познание желае
на душата да разкрие
това истинно чуване на утринния зов.
С тази мисъл започна нестандартната лекция на д-р Фолбер за историята на развитието на съзнанието. ”Ние течем в потока на съзнанието и не го осъзнаваме.”… Директното общуване между съзнания ще доведе до сътворяването на свят на единното съзнание. Архангел Михаил в антропософската литература е пазител на космическата интелигентност. А тези, които „произвеждат” мисли са създатели на Себеотразяващото съзнание. Лечебният педагог е призван да открива Духовното във всяко същество. Основната посока на терапията е „Сътворяване от НИЩОТО”. Михаел отрича това, което не идва от творческите импулси.
Във „Философия на свободата” Щайнер уточнява, че с времето ставаме все повече индивидуални, с по-силна Аз-овост. Т.е. вече не сме само творение, но и творци. От зрители на Мировата сцена сме станали Артисти, притежатели на творческа сила и умение да създаваме или разрушаваме. За да действа Аз-ът има нужда от Душа. При хората с психози Аз-ът не е господар на Дома си. Модерните поведенчески терапии работят за подсилване на Аз-а. Аз-ът трябва да заеме „свободното пространство” между мисленето, чувстването, волята и сетивата. Най-важната потребност на човека е да може да се изразява. Най-съкровеното ни желание като човешки същества е да се себеизразяваме чрез изкуството.
Всички в залата запяват: „Dona nobis pacem”. („Дай ни мир!”)
Изабел Кустер всяка сутрин ни разбуждаше с ритмичната зарядка - тропане с крака в кръг с постепенно усилване и намаляване на темпото. В заниманията по музикотерапия получихме много нестандартни задачи.
Сравни музикалните кутийки по двойки.
Всеки участник трябваше след изпробване на звученето да установи съдържанието на своята кутийка (ориз, гума, метална монета, бобчета, топче….), описвайки качествата на получения шум. Безумна надпревара по усъвършенстване на слуховите възприятия. В набора от „съкровища” имаше и празни кутийки.
Още по-интересна бе сесията по свирене на музикални инструменти от подръчни средства (сламки, шишета от минерална вода, тръби; опаковки от лекарства, вързани за ластик; дървени лъжици…) Интересни резултати се получиха при заниманията по музикален диалог – въпрос и отговор при дует или трио с ксилофони и металофон. Още по-предизвикателни бяха упражненията по групова импровизация с инструмент по избор, където акцентът бе не върху художественото достойнство на получения продукт, а върху процеса на съвместна работа. ЗАЕДНО. Преди говора.
На заключителната вечер бе представена презентация на групите по трите изкуства: музика, живопис, работа с вълна. Изабел Кустер дирижира непретенциозната ни импровизация, която предизвика удивление и радостна изненада сред семинаристите. (Свирене с лък върху канап, завързан за кофа - соло - Константин Адамов, звуци-серпантини на пеещи дяволи , изработени от ластик и кутийки за медикаменти). Последва „Нощ е тиха” на Добри Христов с последователно представяне на всички групи от хора и оркестъра и за финал изпълнихме сватбарския български напев ”Ой, Зеленико” с тимпани и соло -флейта. Българска музика, аранжирана от швейцарка с безупречен усет и запазване на стила. Изабел Кустер бе напълно изкушена от българския музикален фолклор и прояви въодушевление за разработване на спектакъл на тема „Кукери”.
Разхождаме се във фоайето и разглеждаме картините на колегите си. Чудя се дали съм в Лувъра или на родна земя? Семинаристите на Фредерик Щьокли бяха постигнали неотразими висоти!!! Тук думите са излишни. Трябваше да бъде видяно. Надя подарява на своя учител цвете от филц, а той се разплаква от умиление. На прощалното парти си го гушваме с много обич. Умее да предизвика симпатия. Толкова е миличък. Болестта му напредва (той страда от Паркинсон) и въпреки това героично се бори с материята. Знае имената на всички семинаристи (заучил ги е по снимка) и продължава увлекателно да води философските си лекции. Поздравления за силата и енергията на духа му!
Кати Йени подрежда масата с цветни пантофки, чанти, пана и други предмети от филц. Усмихната, ведра, приветлива. Това е дефиницията за нейната личност. Отново с приповдигнато настроение, тя е горда с постиженията на своите ученици.
Съпрузите Едит Мур и Слави Василев забързано лепят и отлепят организационни табла по стените. Постоянно заети и бързащи. Винаги са на разположение. Навсякъде и по всяко време. Креативно движение и създаване на нещо - това е тяхното кредо. Свекървата на Едит идва да ни навести. Поздравяваме я за рождения й ден с „Многая лета”.
Представени бяха и презентации за стажовете в Австрия , Швейцария и Германия. Чухме новите стихове на Дорина и изпълнение на стихове от швейцарския поет Алберт Щефен в новото артистично амплоа на Веселина Куртева. Тук си позволявам да направя оценка от „моята камбанария” (на логопед). Изненадващо много разностранни таланти притежават нашите колеги. А ето и част от стиховете:
Никой не ми е давал поръчение,
нито боговете, нито хората,
никакво учение от никого не ми е заповядано.
………………………………………
В началото ми се струваше, че светът е добър,
но после видях, че съществуват много злини.
Аз мислех: всички човешки души са прекрасни.
И видях много грозни.
Търсех истината, а намерих лъжата.
Исках да преобразя злото, грозотата и неистината.
…………………………………………………..
Първата истина, която разбрах, гласи:
Човеко, от любов винаги и отново роден,
прегърни своята свобода.
Ти трябва да въздействаш на всички.
Това е повелята ти –
да наградиш сам себе си
със свобода и любов.
© Йорданка Донева Todos los derechos reservados