Ден от живота ми, така го наименувах, преди няколко часа, за мен този ден, беше като вчера.
Опитвам се да напиша нещо и ми се струва, че всичко е безсмилено, до 21.10 ч., когато моята приятелка ми съобщи, че дъщеричката ù, 9 г., вече е при ангелите, така просто го написа...
И после го няма денят ми, не го намирам в нито една митология!!!
Преди няколко часа исках да пиша за това - Какъв човек трябва да си, за да убиеш дете??? (По повод на убийството на сестрата на Илия Павлов и детето ù. )
Сега, не знам.
Има правила в живота ни, има и ред, който съм сигурна, че никой не може да обясни точно.
Но ако някой може да ми каже, защо си отиват малчовците без време...?
Това беше денят ми, един никакъв в началото и тежък в края си, ден като живот.
© Светла Кръстева Todos los derechos reservados