Нашият свят бива разтърсван от поредица шокиращи, неочаквани и пагубни събития през последните няколко месеца. Разбира се, от такива събития никой не може да бъде защитен или застрахован и не за първи път ставаме свидетели на подобно нещо, но за близкото минало можем да се каже, че ужасът в душите и сърцата на хората бе рязко повишен. Въпросът, който възниква в този момент, е какво стои в основата на всичко? Нима причината за атентатите от началото на тази година е прословутата карикатура на пророка Мохамед, провокирала острата реакция на представителите на Ислямска държава? Или, може би, свободата? Винаги е била от изключително значение за всеки един от нас. Както за отделни индивиди, така и за цели нации, както за отделни институции, така и за цели държави.

Векове наред хората се стремят към свобода (било то политическа, религиозна, личностна и т.н.). Предците ни са се борили, давали са животите си с целта да я постигнат. Един от най – мащабните атентати, нашумял в медийното пространство, отразяван от всички медии по света, е и най-дръзкото в последно време в Европа терористично нападение, а именно срещу френското сатирично издание “Шарли Ебдо”. Тук се откроява една опозиционална двойка – тъмно и светло. В тъмнината се крие мълчанието, тишината, забраната за искреност и свобода, а светлината изразява надеждата на всички уплашени хора, възможността им за постигане на свобода. Тази опозиционна двойка буди асоциация с Андерсеновата приказка “Малката кибритопродавачка”, в която момиченцето вижда светлината с паленето на всяка кибритена клечка и усеща топлина, макар и малка.

Разбира се, като всяко зверско събитие... Пардон! “атентат” и този не приключва тук. Последван е от редица провокирани от него събития и дори още атентати. Например, атентатът в еврейския магазин, където отново могат да бъдат видяни изплашени до смърт хора. Къде се сложи началото на всичко това? Кога светът стана такова мрачно и ожесточено място? Хората се страхуват за щяло и нещяло, страхът вече е част от битието им. Нима моливът, дал живот на карикатурата, изразяваща изкуството на сатирата, е по-силно оръжие от автомата? Е, Слава Богу, все още има хора, които не се примиряват със случващото се около тях и изразяват своето мнение публично.

Последвалият Марш на солидарността в защита на правото на свободното слово напълни улиците на Париж с хиляди хора. Свободата, за която народът мечтае е основата, която ги сплотява. Словото е едно от най-силните оръжия на човека в днешно време. Носещо в себе си думите и речта, които ние използваме, за да общуваме помежду си, то представлява един мост между народите, между самите нас.

Сатириците, от друга страна, използвайки молива и един друг вид изкуство – карикатурите, оказват не по-различно влияние от журналистите например, които използват словото за свое оръжие. Майсторите на сатирата изобличават слабостите на хора, които не са способни да понесат такова нещо. Случилото се в “Шарли Ебдо” е повод да се сложи край на ограниченията на свободното изразяване на словото, но и буди много нови страхове.

Може би те бяха и в основата на дебата в Копенхаген на тема изкуство, богохулство и разбира се – свобода на словото. Но дебатът беше прекъснат от поредния атентат, който отне живота на един невинен гражданин. Оценката на европейците е, че всичко това е война не между религии, а война на идеи, на представата за универсалната свобода.

Свободата, без значение религиозна, личностна, политическа и прочие, винаги е била от голямо значение за съществуването на хората. Винаги е имало и винаги ще има много опити за постигането ù. Съществуват дипломатичен и терористичен начин. Дали обаче автомата, това бойно, жестоко оръжие е по-силно от изкуството на изразяването, или истинската същност на нещата е в на пръв поглед по-простичкото нещо – словото?