Човекът постоянно пише за живота в книгите, за да се учим от тях и да предаваме на следващите поколения по-доброто бъдеще и по-добрия живот.
Ние, хората (човеците) като личности в индивидуални общества програмираме система, която представлява сложна клетка от много подпрограмирани системи, които задвижват с тласък психологическата машина, без която не можем да оцелеем и когато тази сложна клетка от подпрограмираните системи бъде съхранена дълбоко в човешката психика и то тогава след смъртта на всеки един от нас ще бъде съхранена в необятния космос и разпръсната по другите светове, далечни от нашата планета...
Човекът се ражда да обича, да бъде обичан и да бъдем обичани с цялото щастие и усмивки, с които да бъдем самите ние щастливи и с това да градим светло и усмихнато бъдеще...
Кой е казал, че светът е голям колкото меча лапа? Напротив - светът е малък, колкото дланите на Майката природа, която с любов е сътворила нас, човеците...
Изкуството не е машина за пари, а това да се разкрие в ...