ЧЕТВЪРТ ВЕК НАНИКЪДЕ ИЛИ ПО-КАДЪРНИ ЛИ БЯХА КМЕТОВЕТЕ ОТ МИНАЛИЯ И ПО-МИНАЛИЯ ВЕК

Много често социолози и политолози спорят дали започналият на 10 ноември 1989 година преход, е завършил. Има различни мнения. Но, едно нещо е безспорен факт. Преди броени дни, за двадесет и пети път празнувахме нова година след началото на прехода! За планетарната история това време е само една прашинка, но за един човешки живот то никак не е малко! Родените тогава са вече двадесет и пет годишни млади жени и мъже, някои, от които имат собствени деца. Двадесет и пет годишните тогава вече са улегнали петдесетгодишни дами и господа.Но и сред по-младите, и сред по-възрастните чирпанлии, като цяло, се чувства неудовлетворение и разочарование. Сякаш, тези години, бяха някак си пропилени! Нима човек трябва да е столетник, за да изпита резултатите от напредъка, от растежа, от  съвременната цивилизация?! Колко години е необходимо да бъде продължителността на живота за родените в началото на прехода, за да видят един по-различен Чирпан, цивилизован и проспериращ?! Или, да им кажем на тези хора: „Да хилядите!“?

Наскоро вестникът навърши  девет години. През цялото това време успях да  разговарям със стотици, дори, с хиляди хора! Техните коментари и мнения са от изключително значение. Много бяха дискутираните теми, много бяха поставените въпроси. Но, има нещо около, което всички се обединиха. И, то е: двадесет и пет години Чирпан така и не тръгна напред! Според 80% от нашите съграждани, основната причина за това е, че градът не се управлява добре поради грешния начин на мислене на всички управлявали досега! Погрешната политика доведе Чирпан до никъде! Доведе го до пълна безпътица! Липсва мислене какво да се направи, че да можем да кажем: „На прав път сме!“ Вече четвърт век сме наникъде! Чирпанлии се умориха! Както е тръгнало, ще се уморят и двадесет и пет годишните връстници на прехода…

Каква е реалната картина на ситуацията в Чирпан? Ако трябва да обобщим, то това е осезателната липса на поминък! Преди хиляди работеха само в „Бъдещност“! А сега? Сега нашенци са принудени да се трудят в Пловдив, в Стара Загора, и дори в Първомай? Та чирпанлии започнаха масово да ползват първомайските болници! (Наскоро стана ясно, че в Първомай предстои да бъде открита фабрика за шоколадови бонбони. В същото време, в нашия град, процъфтява само бизнесът на „Обредни дейности“!) Мнозина предпочетоха робския труд по чужди земи! Да вземем един важен отрасъл като строителството. За изминалия четвърт век бяха построени едва четири кооперации?! И то по странен начин. Парите тръгваха от Чирпан, обикаляха света, а после пристигаха обратно, я от САЩ, я от Италия. Не казвам, че са крадени, но все пак въпросите остават. За мислещите хора е ясно кой и с какви пари строи! Има и друго. Запознати твърдят, че ключови бизнеси в града (сред тях и много от заведенията) принадлежат на определени кръгове. Някои стигат и по-далеч, твърдейки, че съществува същински феодален принцип при разпределянето на благата! Може би, това е, една от основните причини да сме наникъде? Мнозина се питат има ли мафия в града, има ли октопод, който да ни души в прегръдките си вече четвърт век или нямаме шанса да ни управляват хора с модерно мислене?!

Има един друг въпрос, който мнозина си задават. Те питат дали кметовете, които управляваха града в миналото, бяха по-кадърни от тези, които бяха начело на Чирпан през годините на прехода. Трудно е да се даде еднозначна оценка. Спор няма, че през годините след Освобождението, та чак до началото на прехода, има направени много неща, с които поколения жители на града се гордееха. И, то, с право! Идва ми на ум един пример. През 1928 година Чирпан е напълно разрушен след голямото земетресение. За кратко време градът е възстановен от руините. Това не можеше да се случи без усилията на тогавашните градоначалници! Очевидно е, че тези хора, казано на модерен език,  имаха визия за бъдещето, имаха модерно мислене! Положителни примери могат да се намерят и във времето след Втората световна война, въпреки противоречията на епохата. Има редица фактори, които бяха от полза на кметовете в миналото. Сред тях е демографската характеристика на населението. Педи 50 години средната възраст е 35 години, а днес тя е 50 години. Причините са: ниската раждаемост през последните десетилетия; рязко засилената миграция и особено, напускането на млади хора; липсата на работни места. И най важното: липсата на модерна съвременна философия за развитието на Чирпан!

Няма спор, че има доста общини, които са доста по-зле от нашата. На тях няма смисъл да обръщаме внимание. Нека да се спрем на добрите примери каквито са Трявна и Поморие. През миналата година имах удоволствието да ги посетя. Някои от нещата, които видях, бяха показани от страниците на вестника. И, все пак? В Поморие бях през Февруари. Разхождайки се из градчето установих, че там има две читалища с две театрални зали. И в двете се играеха представления. Надникнах в двете културни институции, разговарях с хората, които работят там. Навсякъде кипеше живот! За радост на многобройните гости на града и, най-вече, на децата, има красиво оцветени каменни пейки край алеята за разходки, недалеч от морето. Нима не може и ние в Чирпан да вземем пример, за да стане градът ни по-красив?! Просто се искат воля и модерно мислене! Някой ще каже: „Поморие ли? Голяма работа! Та той е морски курорт!“. Добре! Тогава един друг пример: Трявна. По последни данни от края на миналата година, населението му е 9 976 човека. За разлика от Чирпан, който бележи колосален спад в тази сфера, то в Трявна се наблюдава обратна тенденция. В резултат на нея, броят на жителите расте! Няма да се впускам в подробности. Ще отбележа само общото си впечатление, че Трявна е по-богат град от Чирпан! Веднага можем да се запитаме можем ли да се поучим от тревничани? Можем! Какво пречи и ние да направим етнографски комплекс, който да се превърне в туристическа атракция? Какво пречи чирпанските ресторантьори да вземат пример от своите тревненски колеги? Какво пречи в Чирпан да се направи винарна, в която местните производители да излагат своите вина? Могат да се дадат още примери. Едва ли е необходимо отново да откриваме топлата вода! Достатъчно е да видим какво правят другите, да се поучим от техния опит и да го приложим в нашия град!.

Много хора питат каква да бъде печелившата за града и общината посока през следващия четвърт век. Не съм управляващ и рецепти не мога да давам! Но си струва да се замислим дали това не е туризмът. Струва си да се поучим и от опита на другите. В края, ще се позволя един призив. Двадесет и пет години сме на никъде! Не е ли е време да тръгнем нанякъде? Не е ли време да сменим посоката на града ни? Хора, да спасим посоката на Чирпан! За да сме горди със своя град!

Георги МИЛАНОВ