Един изкуствен свят
Всеки ден минава по един и същи начин... Ще ви разкажа и моята история...
Аз съм момиче на 17 от голям град. Всеки ден ставам, обличам се, слагам си 1000 тона грим и отивам да пия кафе с ,,приятелките си", говорим зад гърба на другите ни ,,приятелки". Обсъждаме готиния пич от даскало, обикаляме магазините, за да си купим парцалки, с които да си мисли, че сме вървежни... От там отивам на мястото, изпълнено с гняв, завист и интрига. Показвам си новите дрешки с фалшивата усмивка. С другите ми ,,приятелки" бягаме от часовете и ходим по кафета да говорим зад гърбовете на другите си "приятелки''. После отивам да се вида с ,,принца", който всъщност е едно безмозъчно същество, което го вълнуват само партита... И това се повтаря всеки божи ден. Нима има смисъл от тази фасада и гримаса в днешния свят?! Понякога просто забравяш какъв си от къде си тръгнал. Днес трябва да си ,,вървежен'', за да оцелееш. Смачкваш, прецакваш, за да не прецакат теб. Живееш в един измислен свят и зад 24 каратовата усмивка криеш болка, тъга, мъка и сълзи. Страх те е да изкрещиш, че не си такъв, за какъвто те мислят. Мълчиш и си траеш, за да не бъдещ отритнат и изоставен...
Искам да кажа на всички момичета и момчета, които за истинските хора да не правят моята грешка и на милиони други като мен. Бъдете такива, каквито сте. Не се страхувайте да се покажете. И не си мислете, че сте сами и че нямате приятели. Има хора, които ще видят и ще оценят доброто, истинското и човешкото във вас!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лора Петрова Todos los derechos reservados
Поздравления. 6 за това произведение. 
