Екопсихотерапевтични аспекти на хоровото изкуство

         Личността става личност в истинския смисъл на думата, когато достигне такова равнище на духовно развитие, при което се появяват духовни потребности, мотивиращи поведението й. Тези потребности доминират над биологическите и определят основната насоченост на личността, нейните мотиви и установки. Върху основата на това възниква определена йерархическа структура на мотивационните сфери, която определя активното избирателно отношение на индивида към външната среда.

 Особено добри постижения се отчитат при разработките на автентични народни обичаи. Народното творчество с присъщия му непосредствено - действен характер притежава закономерностите на символичния език на "колективното безсъзнателно". Карл Юнг вярва в това, че пациентите , опирайки се на "трансцедентните" свойства на символите и собствения си творчески потенциал са способни да достигнат до самоизцеление , защото символичните образи съдържат в себе си способи за разрешаване на вътрешнопсихични конфликти. Освен това "социалните игри" или игрите с правила са много значими при осъществяването на груповите форми на  терапия чрез изкуство, защото предполагат използването на определени норми на групово поведение (в случая и процеса на съвместна музикална дейност). Невропсихиатрите представят убедителни аргументи, че смесването на сетивата води до повишен приток на кръв в кортекса чрез активиране на лимбичната система, където се пораждат най-първичните инстинкти. Д-р Мачаду потвърждава тези предположения. Според него проявите на интелигентност се отключват от лимбичната система. Логично се налага изводът, че синтетичното обучение чрез песенни  дейности  предполага по-трайни резултати, повишава умствената работоспособност и стимулира вербалната активност. Така тренингът на говорните правила в непринудени контакти се превръща в творческа работа, която доставя удоволствие. Подтикването на децата с увреждания към драматическа импровизация (с музика, рисуване и танци) измества вниманието им от неудобствата на вербалната изява. В резултат на аналитико-синтетичната дейност, информацията от хоровия спектакъл се декодира и изпраща в интегративния център на мозъка, където се свързва с процесите мислене, памет, емоции и се поставя в съзвучие с насочеността на личността. Всичко това помага за хармоничното взаимодействие между детето и средата.

Как са променили психичния си статус   учениците  чрез отношенията в хоровия колектив?

           Съществуват най-различни предположения за действието на социалната подкрепа, осигурявана от взаимоотношенията  в групата. Малката, но реално подпомагаща мрежа от социални контакти е безспорно много полезна. Какво се случва в ежедневието на един хор?

1. Хористите (след определен период от време) започват да чувстват близка привързаност един към друг , загриженост, доверие и склонност към съпреживяване. За порасналите деца тези контакти имат значението на сигурността, която те са получавали от майките си. По тази логика всяка близка (неформална) връзка може да им осигури помощ от този тип.
2. Участниците в хоровия „организъм” практикуват доверително общуване. В научната литература има достатъчно доказателства, че именно доверителното общуване влияе благоприятно върху психичното и телесното здраве. Включеният в него процес на споделяне и обсъждане на лични проблеми може да се окаже сроден на психотерапия.
3. Придаването на увереност засилва самочувствието и убедеността в собствената способност за справяне с проблемите.
4. При решаването на въпроси от музикален или друг характер участниците си оказват практическа и информационна  помощ.
5. Осъществяване на социална интеграция. Една специфична форма на социална подкрепа е да бъдеш приет сред група от приятели, да имаш възможност редовно да участваш в социални дейности (концерти, спектакли, фестивали, конкурси.)

  А доколко социалните отношения влияят върху психичното  здраве? - Много е вероятно социалната подкрепа, снижавайки равнището на стреса, да осигурява нормалното функциониране на имунната и нервната  системи. Известен е големият разрушителен ефект на стреса върху умствените функции:

-  Освободеният кортизол в стресова ситуация възпрепятства използването на кръвната захар от главния мозъчен център на паметта - хипокампуса.

-  Свръхпроизводството на кортизол уврежда функцията на мозъчните невропредаватели.

    - Големите дози кортизол убиват мозъчните клетки.

         Тези знания провокират използването на многофакторна  мултимодална лечебна програма (хранителна терапия, тонизиращи средства, умствени упражнения, йога, лекарства), в която се включва и хоровото пеене като средство за постигане на релаксация и душевно равновесие. Тази съгласувана програма има терапевтичен ефект не само върху паметта и концентрацията. Тя подпомага всички аспекти на познавателната способност при участниците, особено творчеството и обучението. Респективно - и духовното развитие.  Благоприятната възможност  на социалната подкрепа се изразява в активизирането на реакциите на релаксация, а това на свой ред неутрализира биохимичните ефекти от стреса. От друга страна съвременната  артпсихиатрия предоставя сериозни научни аргументи за наличието на личностова активност при положителни емоционални  състояния. Ако предположим, че репетиционната зала е „експресивна работилница”, то адекватното, бързо духовно и интелектуално израстване на музикантите се дължи на напрегнатия и осмислен труд на диригента, учителите, психолозите, родителите, обществото.

До каква степен груповата хорова експресия има терапевтична стойност и стимулира  психичното  здраве?

    Новата парадигма учи, че емоциите не са просто бързо отминаващи събития, изолирани в психичното пространство. Основният лечебен фактор на живия организъм е духът. Във всички религиозни традиции дъхът на живота е духът. Да се повдигне или да се снижи духът на някого, означава фундаментална промяна, която тялото отразява. Изразяването на чувствата чрез пеене осигурява оптимална биопсихична среда  за мозъка и така насърчава активирането на панорама от самолечебни сили. Вокалното произведение има голямо място в тази терапевтична сесия, защото хоровата песен е една”мисъл”, реализирана чрез средствата на музикалното и поетичното изкуство и техния сценичен еквивалент.

Наблюдавали ли сте как танцуват есенните листа? В движението им има красота и целесъобразност. Тази аналогия важи и  за хоровото  пеене. Да изразиш себе си чрез сплав от музика, ритъм, пластика, идеи….внасяйки чувства и живот- това са маркери за  самопомощ и пътека към голямото изкуство.

При деца с церебрална парализа има множество нарушения на гласа, които ефективно се диагностират и коригират чрез хорово пеене. Мисак(1971) прави обзор на литературата, касаеща нарушенията на гласа при болни с церебрална парализа. Той отбелязва следните типични изменения на гласа при тях : форсирана или прекъсната фонация при вдишване, всеки опит за фонация е кратък, поради трудности при прехода от вегетативно дишане към фонационно. Най-често е увредена височината на тона (обикновено по-нисък) и с добавяне на придихателен оттенък. При спастичните форми гласът е напрегнат, а при атетоидните - отслабен. Пеенето в група заличава кратката вокализация и първичния спазъм в говорната мускулатура, колебанията в силата на гласа. При децата с умствена изостаналост също се срещат често гласови нарушения (по литературни данни - около 47%). Най-съществените нарушения са : хриплив глас, хиперназалност, изменение във височината на тона, монотонност, нарушения в темпа и силата на гласа. Хиперназалността е най-често срещана при децата със синдром на Даун. Новак(1972) го определя като груб, рязък и напрегнат. Освен това при тях се наблюдава и снижение на слуха (до 35 децибела в диапазона 500-2000 херца) , което влияе отрицателно на самоконтрола на гласа.

                                         (Уилсън-Нарушения голоса у детей)

Aко разгледаме „мисълта” като импулс от енергия и информация в Космоса? Това предположение разширява неимоверно възможностите на хоровото изкуство за комуникация и усъвършенстване на личностите, които го практикуват. Не на последно място е фактът, че в музиката е закодирана многопластова, абстрактна информация и способността за  нейното „разчитане” (разбиране) зависи от равнището на духовното развитие на реципиента. В този аспект колективното хорово пеене на големи групи от хора се превръща в универсален интегратор на етническите, културните, религиозните и интелектуалните различия.

До тук се затвърждава мнението, че музиката има социални свойства - обединява, развива. Но тя може да разболява  и да лекува в действителност. Силните дисонанси предизвикват психоемоционално напрежение и травмират психиката. Звуковите сигнали, преобразувани в нервни импулси, постъпват в определени отдели на нервната система. А по-нататък започва развитието на образни, емоционални и органични реакции. Лечебен ефект има не само класическата музика. ”Ей сега ще запея”, ”Сърцето ми пее” - това са популярни фрази, над които не се замисляме. Много от нас обичат да пеят във  ваната, на улицата, на рок-концерти, високо  в планината, на средновековния площад или… в пещерата…

 Липсата на доминиращи словесни интерпретации е основното преимущество на  терапията с хорово изкуство. Вместо да говори (Тютчев беше казал: „изречената мисъл е лъжа”) детето с речеви проблеми (например) може да се изрази чрез музикалния инструмент или предмета, който прави - рисунка, скулптура, декор… , слушайки музиката и да представи своите асоциации от музикалното произведение. Понеже не естетическите, а терапевтичните резултати са водещите, не е нужно да сме като Пикасо, за да дръзнем да рисуваме или като Айседора Дънкан, за да танцуваме. Според Фройд  като бъдем повече   а р т и с т и  , ще сме по-малко невротици.

Развитието на синтезното изкуство достига кулминационната си точка в теорията на Вагнер за „интегрално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), която той осъществява на практика в така наречените си „музикални драми“. Става въпрос за драма, обединяваща в себе си елементи на всички изкуства – поезия, музика, живопис, пластика и мимика. Далеко съм от мисълта, че лицата с нарушения ще постигнат квалитета на такова изпълнение, но безспорни са другите предимства на този вид занимания.

Всяка година във Валдорфските училища се представят адаптирани опери. И увредените ученици са на сцената заедно с останалите. Някои от тях дори с асистент, който ги направлява.

 Едно от най - важните прозрения на Морено се отнася до това, че креативността се проявява преди всичко в импровизираното действие. Спонтанността  при мултимодалната терапия с хорово изкуство отива далеч отвъд обикновената импулсивност.
                                   /Blathner,1998/
         Морено вярва, че теориите му трябва да намерят своето приложение чрез разработването на ефективни методи. Цялостното разгръщане на личността /self/ , в пълнотата на действието, в движението, в непосредственото общуване с някого по време на драматичното взаимодействие - всичко това представлява много по - завладяващ начин за активното й ангажиране, отколкото всякакъв вид говорене за проблемите. Авторът не просто използва драмата, той установява, че импровизираното разиграване на една лична драма би могло да послужи като  "гранично поле" , в което хората да претърпят психологически, социални и дори духовни елементи на трансформация. Друго достойнство на музикалната  драма е възможността за себеизразяване, което представлява важна реализация на естествените заложби, наречена от психоаналитиците "сублимация", общ фактор за възникването на всичките креативни терапии. Във взаимоотношенията с другите е възможна размяната на ролите. Това прави другите по-малко "чужди" и непонятни.  Т.е.  търсенето на емпатичност се превръща в етическо задължение. Или, заветът на Исус да "обичаме ближния" не изисква от нас да чувстваме по определен начин, а е по - скоро нещо, което трябва да направим.

ПЕЕНЕТО - това е една прекрасна възможност да „изпуснеш” чувствата и емоциите си на свобода. Науката, която изследва лечебните аспекти на пеенето се нарича вокалотерапия. За неин родоначалник се смята Сергей Шушарджан. Той отбелязва, че правилната постановка на дишането довежда до съществено повишаване на скритите възможности на човека. Вокалотерапията се основава на изпяването на особени звукосъчетания - „мантър”, отдавна практикувани от йогите.

¡  При пеене на радостни песни (Дийпак Чопра) стойката на тялото е изправена и отворена, мускулите са отпуснати, усеща се прилив на топлина и енергия в цялото тяло. Дишането е равномерно, спонтанно, комфортно, гладко и леко. Поражда се усещане за топлина. Редуването на занимания ( за ляв и десен ум )  в учебната програма  се отразява благотворно на учениците, защото ги избавя от усещането , че способностите им за справяне със задачите са по-малки от изискванията, които трябва да се посрещнат. На този свят няма нищо по-властно от мъченичеството на интелекта. Стремежът към познание е принципът, на който Спиноза гради своята етика. И без да противопоставяме разума на чувствата, спокойно можем да обобщим, че чувствата са най-спонтанното проявление на човешката същност, най-първичният израз на съзнанието при контакта му със света. Ценността е в това да бъдеш себе си, да изразиш изгарящите те емоции, като по този начин ги овладяваш и осъзнаваш.

Ако ансамбълът, симетрията и  синхронът създават цялото, то богатството от индивидуалности вдъхва неповторимия  живот на творбата.

Себеизразяването „прочиства” артикулариите и подпомага възприемането на нова информация. И това е възможна терапия , ускоряваща духовното развитие и самоконтрола на личността. Освен удоволствие от музицирането , хоровото пеене представлява и колективна форма за експресия и доверяване на чувства (любов, щастие, съчувствие, приемане, добронамереност, сливане, покой…)  Чрез тази „практика” хористите разбират (осъзнават) колко често изпитват емоции, на които обикновено не обръщат внимание. Всеки изразява по различен начин своите преживявания и именно тази спонтанност е знак за личностова уникалност (опознаването на чувствата води до тяхното овладяване и контролиране, повишавайки равнището на психичен комфорт на личността.)

Според Макклеланд любовта е състояние , което се намира отвъд разума и чиято цел е просто да позволи преживяването на една по-голяма споделена реалност. От диригента (в случая и терапевт) се очаква да помогне на  участниците  да изразяват правилно чувствата си, да говорят за любовните образи  във вокалното произведение, да търсят лечебната сила на изповедта и да се окуражават взаимно при анализа на чувствата си. Освен това добрият диригент трябва да има качества и на медиум, който въздейства на масите, повеждайки груповия  дух в зоната на „промененото съзнание” (медитативно умствено състояние). За да се влезе в това състояние – трябва да се съзнава, но без да се мисли. Това е постижимо при изпълнението на сакрална музика. Изпълнението на религиозни песни е изключително полезно, защото то е очарователна форма на медитация, която може да бъде абсолютно енергитизираща, сливайки в едно силата на молитвата със силата на духовността.

Личността на детето е сложна загадка. Всяко човешко същество (независимо от своята интелигентност) в един момент от живота си започва да търси себе си  и прониквайки в своя вътрешен свят чрез активността, се открива в творческия акт на самоизявата. В стандартните учебни ситуации учениците изразходват жизнената си сила, „обедняват” в  определен смисъл. Но чрез музикалните дейности те компенсират това „отнемане” и го превръщат в стимул и отправна точка за нова, целенасочена дейност в процеса на обучение. Този факт в определена степен обяснява потребността на личността от занимания , имащи отношение към нейните способности, емоции и интереси. Работата в хоровия колектив  осмисля свободното време на учениците, развива и удовлетворява духовните им потребности. Добре подбраните текстове, облечени в запомняща се мелодия раздвижват не само езика, но и мозъка. Изключително полезно за този орган е да бъде предизвикван с нови задачи (непознати вокални произведения), защото новостите са силно стимулиращи . Това важи и за пътешествията (в случая турнетата) , които имат особен магически ефект за участниците в «хоровия организъм».

През последните години много се пише за експанзията на консумативната нагласа, за изместването на творческата активност от потреблението. Училището като институция е в състояние да запълни тези празноти чрез извънкласните дейности. В часовете по музика се слушат произведения, учи се теория и това  е обогатяващо, но малко се пее. Учениците са лишени  от акта на разгръщане на  свободната воля за интерпретация на образеца. Именно заниманията в хоровия колектив дават на децата това усещане за освободеност при изразяването на чувствата и личните способности. Чрез организиращото действие на ритъма и мелодията се преодолява апатията, нарушената концентрация на вниманието и разстройствата на волята. По време на пеене основните дейности на мозъка се преместват от лявото полукълбо към предния и теменния дял на дясното полукълбо. Това преместване е показателно за силното подобрение на настроението и повишаването на  вниманието.

В съвременния свят на отчуждение и „абсолютна самостоятелност  на Аз-а” (Сартр)  хоровото пеене предлага на учениците разнообразни форми на общуване и интеграция.Чрез тях детето изживява комплексите си  и усеща своята полезност. Психологическият климат по време на репетиции е много интересен обект на проучване. Формиращите се интеракции в микрообщността отразяват някои общи закономерности в логиката на човешкото общуване. Обменът на информация между хористите е художествено преосмислен и предлага условия за утвърждаване и реална самооценка на собствените способности (чрез междуличностно сравнение). А оценъчното отношение е важен фактор в поведението на детето, защото няма познание без оценъчно отношение. В тази насока се разкриват музикотерапевтичните аспекти на груповото пеене. Включването на учениците в една нова социална общност (различна от класа), притежава свои измерения и закони - придава друг социален ”ореол” на хоровата музика. Когато певците в пълната зала запяват в един глас: „…Отче наш, който си на небето”… хористът надмогва своята фрагментарност и по специфичен начин преживява човешката общност. Така индивидът вижда групата от друга гледна точка като се отделя от рационално-познавателното и съзнателно се откъсва от индивидуалната си дейност. Тази нова позиция дава отговор на въпроса дали личното участие в общността от хористи се опира единствено на принудата (от обучение) или това е ново място за среща на личности. В резултат на това заниманията  с хорово пеене подобряват социалната компетентност на учениците и са специфична възможност за друг поглед към нещата, а с това и ново измерение на човешката свобода. Това ново измерение и предпоставка за саморазвъртане на духовните сили и усъвършенстване на интелектуалния капацитет на   личността.  Т.е. духовното развитие на учениците е невъзможно без възпитаване  в творчество , а това е постижимо най-лесно чрез средствата на изкуството - с най-безкористното и неизкушено от всякаква полезност чувство – естетическото (Шопенхауер)

Звуковата „материя” на този вид изкуство е организирана по начин, доказващ приемствеността между поколенията. С многообразието си текстовете съхраняват националната памет. Високата естетическа стойност на хоровото изкуство се противопоставя на пошлостта и „идейната безизходица” в част от съвременната популярна музика, спомага за преодоляване на „компютърната болест” при подрастващите. С разнообразните си жанрови особености това изкуство дава възможност  за желано и предпочитано звучене от здравата интонационна среда.

Всяко изкуство, нарушавайки логиката на всекидневието ни пренася  в неизвестни пространства - със свои събития, герои и драми. Това попадане в света на магическото емоционално въздействие е вид бягство от ежедневието с развлекателен, игрови характер. Така дейността - развлечение се преживява като акт на самоинициатива, еманация на вътрешния духовен заряд на личността и художествения вкус на индивида.

Защо младите хора  пеят с желание?

Участието в хора удовлетворява техни основни потребности и те се отнасят вече професионално към творческия акт, въпреки аматьорския статут на изявите. Хоровото пеене им  е близко , защото кореспондира с всички стилове-класика, фолк, джаз… т.е. тази песенна практика е възможност и за ориентация  в музикалните жанрове.

Не на последно място ще отбележим, че хоровото изкуство има лечебни функции и за диригентите. В източната медицина упражненията за ума и тялото включват точна система за позициониране на ръцете и пръстите. От западното изучаване на анатомията  знаем, че ръцете и пръстите са „високо представени” в мозъчната кора. Определени движения на ръцете и пръстите помагат на мозъка да „моделира” физическата координация. Следователно позиционирането на ръцете и пръстите има ефект върху познавателните функции, духовното усъвършенстване и продължителността на живота . Диригентите са известни със своето дълголетие. Допринасящ фактор за това са и аеробните движения с ръцете.

В този аспект заниманията в хоровия колектив са двустранен художествено  осмислен  процес с мащабно терапевтично, развиващо и възпитаващо въздействие. Давайки възможности за приобщаване към нова група, в училищния хор се осъществяват практически правилата на психическия механизъм за преминаване на обществените ценности в лични. А това условие предизвиква активно вътрешно отношение (изразяване на чувства). Така външните изисквания стават  вътрешни потребности на личността. Ето защо посочените дейности реално съдействат за релаксиране,  усъвършенстване  на познавателните функции на личностите, които се занимават с хорово изкуство и тяхното духовно развитие.

                         Използвана литература:

  1.Аргайл, М.  и М. Хендерсън - Анатомия на човешките отношения, Наука и изкуство, С., 1989.

2.Аргирова, М. и Ат. Талев - Лечение на заекването, НП, С., 1987.

    3. Музиката, която лекува – вестник ”Доктор”  -18 - 25.08.2003

    4. Чопра, Д . - Неподвластни на възрастта и времето

    5. Янев ,Е. - Скици с разноцветна креда, С, 2005