Евролюция

Всички знаем за еволюцията от научните трудове на Ч. Дарвин (“Произход на видовете“). В тях британският естественолог описва хода на еволюцията, минавайки през различни периоди човекът бива ( homo erectus, homo habilis и т.н ) та да достигне до заветното HOMO SAPIENS. Преди около 250 хил години човекът достига до тази връхна точка на своето интелектуално развитие. Безспорно всички люде на тази земя са го достигнали без проблем. Но от там насетне започва една друга еволюция - социалната. Тя преминава през всички периоди на човешката история - Дребните цивилизации в Египет, Месопотамия и Китай, Древна Елада и демократичните полиси, Великата Римска империя, Британската империя, Наполеоновата Френска империя и т.н. и т.н може да изброяваме. Общото между тези цивилизации и империи е една, те слагат отпечатък върху човешкото развитие и най-вече социалното и културното усъвършенстване на хората. Техните култури са богати на знание и те са основата на съвременния свят, такъв, какъвто го виждаме днес. Но това не е урок по история или биология, не съм и достатъчно компетентен, че да изнасям такива. Затова просто ще завъртя часовника напред, минавайки през всички тези велики епохи, за да стигна до ден днешен - 02.02.10.

Културата в 21 век - Как се стигна до нея такава, каквато е? В Европа след стотици години на революции като Просвещението, Френската от края на 18 век, като Реформация срещу католическата църква, до двете световни войни, преборили фашизма. Днес цяла Европа говори за „Равенство и братство”. Ода на радостта, птички и цветенца. Това е еволюция, всички тези години на борба за свобода, усъвършенстване на човека като висше същество. Тук не говорим вече за биологична еволюция, а за социална, културна - говорим за Евролюция. След всички тези векове в западните страни под влиянието на Евролюцията се роди Homo Evropeicus. Засега най-културното, образовано и уважавано от човешките същества.

А къде е България в тази вихрушка от събития, революции и победи? Спи! Спи дълбок сън! Доскоро притискана от тежкия фес на Османската империя, подтискана и мачкана, но все пак търсеща спасение, днес тя спи. Но не спи онзи сладък сън под топли завивки от охолен живот и богата култура, и само сладки примлясквания от удоволствие променят тишината. Тя спи навън, на гарата, на пейката, чакаща влака на Евролюцията. И чака ли, чака... но той все така не идва! И само глухи викове на неми политици уж вестят идването му... но това не става, него все го няма! А може би трябва да сменим гарата? А може би трябва да не чакаме влака да дойде, а ние сами да тръгнем по пътя, който французи, англичани, германци и т.н. сами изминаха? Дано само естественият подбор да не е решил ние никога да не евролюираме !!!

Занемелите поети, с изтръгнат глас,

със заглушени от безвремието песни,

с утихнали гърди, с изгубен боен бяс.

Обричат народа си на времена - гротескни.