03.2003

І. Глобализация – поява и същност на понятието.

Понятието получава сравнително широко разпространение в обществено-политическия речник на хората пред последното десетилетие на 20 век. По съдържание представлява “ разширяване на географската област на действие на определени принципи от човешките взаимоотношения”, като най-често това се отнася до икономическите закони. То е въведено и активно пропагандирано от САЩ и някои повлияни от тях западно-европейски страни. Тяхната обща характеристика се състои в това, че:

-          приемат себе си за високо развити в икономическо отношение страни;

-          принадлежат към християнската общност;

-          осъзнават необходимостта от нови пазари за своето производство и евтини източници на суровини, които до настоящия момент не са зависими от тях в желаната степен.

За сравнение и като доказателство на горното твърдение може да се посочи фактът, чевисоко развити страни като Китай, Япония и Индия не приемат глобализацията като ръководен принцип в междудържавните отношения. Те, в известен смисъл, са готови да й се противопоставят като идеология на поведение, защото редица елементи на глобализацията са опасни за тяхното икономическо развитие. (Кратката характеристика на трите страни напомня, че Китай и Индия имат собствени космически програми, самостоятелно създадено ядрено оръжие и представляват огромен пазар на стоки, а Япония винаги е била безспорна икономическа и интелектуална сила.)

            Причините за активно пропагандиране на глобализацията като принцип на поведение в международните отношения от САЩ и страни на Зап. Европа накратко са следните:

-          САЩ търсят обществено приемлива формулировка за обяснение на своето поведение, изразяващо се в стремеж за налагане на своето разбиране какво е правилен начин на живот, без да се съобразяват с мирогледа и културните традиции на останалите народи;

-          Падането на “желязната завеса” (съвсем непредвидено и неочаквано за западните разузнавателни централи) открива възможности за настаняване на нови пазари, включително и на поставяне под свой контрол на разработката на нови суровинни източници. Краят на противопоставянето между двете политически системи освобождава материален ( и военен!!! ) ресурс, поради което вниманието им все по-активно се насочва към други географски региони.  Опитните политици зная, че под благовидни предлози – защита на национални интереси в противоположни точки на земята, пдпомагане на демократични процеси и др. – винаги може да се поставят , в това число и с военна интервенция,  под собствен контрол желани енергийни или суровинни източници.

От историческа гледна точка въвеждането на понятия като “ глобализация “ и тяхното активно използване е едно естествено продължение на доктрините на американските президенти Мънро, Уидроу Уилсън и Дуайт Айзенхауер. Затова по-долу накратко ще припомним ръководните начала на провежданата от тях външна политика.

Мънро: “ Европа не трябва да се намесва под никакъв предлог и по никакъв начин в Западното полукълбо, защото това ще се разглежда като пряка намеса в делата на САЩ и ще се разглежда като заплаха за нейната национална сигурност.” Казано по друг начин – още през 19 век един американски държавен глава открито твърди, че САЩ “ притежават “ цялото Западно полукълбо! Нападението и анексията на независимата Тексаска република от страна на САЩ Мънро обяснява с появилата се необходимост да се попречи на една независима малка държава (Тексас) да се превърне в съюзник или да стане зависима от друга чужда (подразбирай - различна от САЩ) и по-силна нация. Историята на човечеството не познава друго оправдание на агресия с тези мотиви.

Уидроу Уилсън: “ Специалната мисия на САЩ надхвърля всекидневната дипломация и я задължава да бъде пътеводен фар за останалата част на човечеството “ Историците знаят, че Владимир Ленин е говорил същото за Съветска Русия и е искал да “ изнася тази политика” в останалия свят чрез революции.

Дуайт Айзенхауер: “ Жизнено важните интереси на Америка (САЩ) са навред по света и те обхващат двете полукълба и всички континенти!!! “ Ръководителите на СССР също са считали, че техните интереси са навсякъде по света. Буш-младши направи подобно на Айзенхауер изявление относно географията на американските интереси, подготвяки общественото мнение на САЩ за нападение и война срещу Садам Хюсеин.

Американските професори историци Робърт Тъкър и Дейвид Хендриксън през 1990 г. обобщават политиката на американските президенти по следния начин: “ Америка (САЩ) желае да има възможност да се радва на плодовете на мощта си без да става жертва на нормалните последици от нейното прилагане.” Горчив пример за верността на тяхното твърдение е както Виетнамската война, завършила с победа на малкия Северен Виетнам над САЩ, така и огромния психологически шок,  в който изпаднаха американците след атентатите на 11 септември 2001 г.

ІІ. Характерни черти на процеса на глобализация.

Според привържениците на това понятие основните характеристики, а и предимства на глобализацията, са възможностите за свободно движение на хора, стоки и капитали.  Те обаче пропускат да кажат, че това не е нещо ново.

В човешката история тези възможности винаги са съществували и търговците са били покровителствувани от владетелите чрез издаването на различни грамоти. Нека си спомним за създаването и развитието още от дълбока древност на “ Пътя на солта”, “ Пътя на подправките”, “ Пътя на коприната “ и др.; за търговските връзки между Африка, Азия и Европа; за причините на околосветските морски пътешествия, а по-късно и за търговията и преселниците в така наречения Нов Свят. Възможността да се извършват разплащания между търговци от различни страни, без да носят пари със себе си при пътувания, доказано е съществувала както в Средновековна Европа, така и в Азия. Единствено Япония през определен исторически период прави изключение от това , но отново се отваря през 19 век. По същество свободното движение на хора, стоки и пари е било ограничавано само и единствено по идеологически причини през 20 век.      

В нашето съвремие съществуват общи за страните и народите проблеми, които трябва да се решават съвместно. И тук изпъкват на преден план разликите в понятията и вътрешната противоречивост в твърденията на привържениците на глобализацията. Наблюдава се следният парадокс. Страните, агитиращи за глобализация, намират за нещо естествено да следват протекционистична политика за своето производство и да ограничават движението на чужди граждани на своите територии. Едновременно с това защитават по всякакъв начин своето право на свободен износ в останалия свят на свои стоки и капитали, както и правото на свободно движение по света на своите граждани. За заблуда на общественото мнение  се стремят да подменят частично или напълно обема и съдържанието на понятията “ глобализация на проблем “ и “ глобално решение на проблем.

            Глобализацията на един проблем показва единствено степента на неговата значимост за хора от различни страни, тя означава разширяване на географията на неговото действие, а не методика или стратегия за разрешаването му. “Глобализационно решение “ като термин е абсолютно безмислен от езикова, смислова и логическа гледна точка.

“ Глобален проблем “ наричаме проблем със съществено значение за развитието на определен процес или за значителна част от обществото. Той може да се разреши чрез намирането на съответните общовалидни зависимости с помощта на научен анализ, а не чрез игра на софистика през екзалтирана или скучаеща публика. “ Глобален подход “или “ глобално “ решаване на проблем винаги е означавало, че трябва да се извърши анализ на общите характерни черти на дадено явление и да се открие решение, позволяващо получаването на общовалиден / общозначим резултат.

ІІІ.  Глобализация и екология.

            Съществените различия между думи и дела на агитаторите за приемането на глобализацията в нашите взаимоотношения на международно равнище е причина да се твърди, че подобна политика на поведение не може да реши екологичните проблеми на съвремието. Може да бъде посочен и следният пример: Днес САЩ, които са най-ревностния защитник на глобализацията, все още не са страна по международни договори с екологично и общочовешко значение.

Втора причина за горното твърдение се крие в противоречието и противопоставянето между развитието на индустриалните общества и грижата за опазване на околната среда.  Ивестен факт е, че опазването на околната среда предполага по-голями преки и косвени производствени разходи поради по-строгите ограничения по отношение на технологичните процеси и използваното оборудване.

Призоваването на по-изостаналите в индустриално отношение страни и народи да приемат и спазват принципите за свободно движение на хора, пари и стоки е нещо много хубаво, ако практически не означаваше изнасяне на тяхна територия на вредни, трудоемки или енергоемки производства при едновременно развитие на протекционизъм под различни форми в най-развитите държави.

ІV. Заключение

Още от древността се знае, че умните политици по такъв начин изричат лъже в подкрепа и защита на своите интереси, че погледнато отстрани единствено човек без здрав разум няма да им повярва веднага. Когато индустриалните гиганти изнасят в други страни свои производства, те не се интересуват от екологичните последствия на своето поведение.

Човешката практика показва, че екологичните проблеми винаги са били решавани частично и то след силен обществен натиск. Историята познава само един случай, когато индустриално развитите страни рязко и единодушно промениха своето поведение, включително и действащото си законодателство, за да решат екологичен проблем – този на озоновата дупка в атмосферата. Това е причината да се направи следният основен извод от горните разсъждения:

Онези, които ревностно пропагандират глобализацията като съвременен начин на поведение, по-добре да променят собствените си законодателства и международно поведение в посока на равнопоставеност и свобода на всички хора при еедновременно уважение на културните различия и историческо наследство.

PS. (06.2003) Отмина нападението на САЩ срещу Садам Хусеин:

Един месец след края на военните действия Буш-младши все още не обявява нейния край, защото ако го извърши, войските му трябва да напуснат страната и нейните петролни находища според изискванията на международното право.

В САЩ медиите публикуваха информация, открито доказваща, че ЦРУ  и президентът  са заблуждавали общественото мнение чрез изопачаване на разузнавателните данни, за да получат подкрепа за предстоящо нападение на Садам Хусеин без подкрепата на ООН. Избухналият скандал се разгаря и от това, че войниците все още не са намерили сериозни доказателства, че Садам е притежавал богат химически и биологически арсенал, въпреки, че контролират завладяната страна.

Англия официално възнегодува, че нейни фирми нямат достъп до възстановяването и експлоатацията на нефтените инсталации. В Англия бе поискано Тони Блеър да обясни защо е манипулирал общественото мнение в Англия за да подкрепи американското военно нападение и защо след края на войната американците се разпореждат като господари, без да допускат английските фирми в страната.

От средата на юни окупационните войски на САЩ и Великобритания бяха изненадани от започналите и разрастващи се организирани партизански действия срещу тях, след като помислиха, че противниковата армия е напълно демобилизирана и затова не е оказала сериозна военна съпротива. Войниците все по-често губят контрол над себе си и лесно се провокирват от демостранти, да стрелят на месо срещу гражданите. Броят на убитите цивилни лица расте. Увеличават се и загубите на окупационните войски в жива сила и техника. Започва да се появява прилика с началото на Виетнамската война. Както Осам бин Ладен, така и Садам Хусеин не бе намерен. Двамата постепенно могат да се превърнат в кошмар за политиците.

На 12 юли бе разпространено изявление на директора на ЦРУ Тенет, в което той поема върху себе си отговорността за публично изречената лъжа от президента Буш относно степента на опасност от химическите и др. неконвенционални оръжия и потенциал на Садам. В Англия вече е налице противопоставяне между правителството на Блеър и ББС, която публично доказа лъжите в два доклада на министър-председателя в защита на исканията за военно нападение над Ирак.

Лъжа № 1: Правителството представя за доказана истина твърдения за значителни по възможности химическите, бактериологични и ядрени оръжия на Садам, въпреки предупрежденията на специалистите от МИ5 и МИ 6 при предаването на тези данни, че това е несигурна информация, основаваща се на непотвърдени сведения от иракски дисиденти.

Лъжа № 2: Твърдението, че Ирак се е опитвал да купи ядрен матерлиал от Нигер се основава, на документи за които при разследване е доказано категорично, че са били фалшиви. Остава въпросът кой и защо е изготвил този фалшивикат.

Лъжа № 3: Садам Хусеин е могъл да изстрелва химически ракети през 45 мин. След края на военните действия стотици специалисти обискираха и продължават търсене в 155 обекта, където се предполагаше, че има химическо оръжие. На нито едно от тези 155 места нищо не е намерено (12 юли 2003). През февруари 2003 г. Блеър публикува нов доклад за заплахата от химически оръжия на Ирак. В британските медии се доказва, че е използвал реферат, написан преди 10 години от студент, който е признал, че няма никаква представа дали Ирак разполага с химическо оръжие.

Май 2004 г. Генерал Колин Пауъл официално призна, че е излъгал в своята реч пред международната общност през февруари 2003 г., че Садам Хюсеин притежава химически и биологични оръжия!!! - Бе разобличена лъжата за посочената най-важната причина за обявената война на Ирак от страна на САЩ. Останаха истинските причини за военното нахлуване на американската армия – желанието на петролните спонсори на Джорд Буш – син да завладеят петролните запаси на Ирак и непосредствено или чрез поставено от тях марионетно правителство да управляват добива и продажбите на петрол от страна на един от най-голямите производители в света.

Малко след това американският президент заяви, че войските му ще останат в Ирак и след предаването на властта на официално избрано иракско правителство. Продължават атаките и засадите срещу така наречените освободители от коалицията, като българските войски също дадоха жертви. Има подадени молби от нашите войници за предсрочно завръщане и част от тях вече са удовлетворени. Търсят се кандидати за следващите попълнения и чрез доброволци извън армията, но които имат необходзимите качества и военни познания.