Интеграция на ученици със специални образователни потребности чрез синестетично обучение<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />

           Йорданка Йорданова Донева

Abstract:According to the theory of multiple  intelligences teaching in mass school shoud be focused so as be in compliance with the different cognitive (strong or week)sides of the students.If we accept the hipothezis that the musical intelligence is primary and stimulates the development  of other intelligences,we would probably achieve a successful integration in the mass classes of students with special education needs throuth synaesthetic education.

                Всички ученици в масовите училища са с различни интелектуални способности.Това явление се обуславя от уникалността на личностния генофонд и средовите детерминанти-два фактора,определящи наличието на различните когнитивни силни и слаби страни.Говорейки по-общо,модуларният подход,предложен от психолози (като Пинтър),лингвисти(Чомски) и антрополози(Митън) е в съзвучие с хипотезата за съществуването на различните(множествените)интелигентности/1/.Това предположение,приложено в сферата на образованието се превръща в предизвикателството на следващото хилядолетие.А ние след като знаем за огромните различия в процеса,по който учениците със специални образователни потребности получават и възпроизвеждат знанието,трябва да фокусираме преподаването си така,че да се съобразим с тези различия,давайки възможност на всеки ученик да развие по-пълно своя интелектуален и социален потенциал.

           Несъмнено човешките способности и различията между учениците имат генетична причина,но е доказано,че умелите интервенции в средата през сензитивните периоди от развитието на децата могат да направят от тях хора с добри професионални постижения.Според д-р Дайъмънд/2/не само „ мислещата”мозъчна кора реагира физически на обогатяването в околната среда,но също така и чувстващата лимбична система.Това е област от мозъка,тясно свързана с емоциите и паметта.Доказано е,че музиката и заниманията с изкуство въобще оказват благотворно влияние върху емоционалната интелигентност на детската личност.В посоката на тези изследвания съвременната невропсихиатрия предоставя сериозни доказателства за наличието на когнитивна активност при положителни емоционални състояния,провокирани от съприкосновението с образци на изкуството.Това знание е добра информация за педагозите,които трябва да изработят стратегия за развитие на познавателната дейност при учениците със специални образователни потребности.Съобразявайки се с различията на децата в групата те могат да им осигурят широка платформа(основа на пирамидата) за интеграция в класа.Нека очертаем един примерен вариант за успешна интеграция.

           Знаем,че по своята същност музиката е разбираема за всички и съдейства за подобряване на комуникациите на подсъзнателно равнище.Група учени  от Калифорнийския университет правят опити за свързване на музикалната интелигентност с другите когнитивни домени.Те изказват хипотезата,че музикалната интелигентност е първична и стимулира развитието на другите интелигентности.В българската неврология пръв Стефан Мутафов прави експериментални проучвания и доказва,че при деца с тежка и дълбока степен на умствена изостаналост се срещат първично съхранени музикални способности(метроритмичен и тоновисочинен усет).Ако се съобразим с тези факти,навярно подобна  „интелектуална хирургия” ще преправи картата на човешките способности и би довела до изумителни „когнитивни подвизи”.

            Несъмнено влиянието на музиката като интелектуален активатор  в детството е многократно по-силно(Гордън Шоу).Тя влияе върху нервните клетки чрез вибриращи звукови потоци,а на неврофизиологично  равнище в мозъчната кора се създава оптимално огнище на възбуда и се подобрява биоелектричната активност на мозъка.По време на пеене основните дейности се премесват от лявото полукълбо към предния и теменния дял на дясното полукълбо.това преместване е показателно за силното подобрение на настроението и повишаването на вниманието.Т.е. използвана по определен начин ,музиката може да стимулира когнитивната дейност на учениците.Затова неслучайно изследователите на човешкия мозък наричат лимбичната система „втория мозък”при човека.Тази затворена неврологична мрежа е толкова невероятно веща в поддържането на стабилността в човешкия мозък,че понякога изглежда има свой собствен ум.Установено е,че лимбичната система увеличава възможностите на учениците за способността,наречена синестезия(един от най-интересните феномени,познат на неврологията)Синестезията по своята същност е съчетаването и координирането на сетивата.Проявлението на синестезия в лека степен е доста срещано явление.

             Професор Ейткън от Единбургския университет е провокирал  „свръхестествени” постижения в областта на запаметяването чрез стимулиране на синестетични прояви.Неговите проучвания са доказателство,че мозъкът може да оперира с много по-голяма ефективност,ако се прилага целенасочена мултимодална програма за развитие на когнитивните процеси при учениците със специални образователни потребности.Какво е уникалното предимство на събудената синестезия в тази програма?И кое е специфичното в методиката на синестетичното обучение?-Това са все още въпроси от бъдещето?

             В пряката си професионална дейност ,след проведен експеримент с ученици от 6 до 18 години установих,че при тях се наблюдават елементарни синестетични състояния и запазена способност за образно мислене.И това е добрата основа,върху която могат да се изграждат останалите когнитивни процеси.В продължение на две години бе провеждана експериментална мултимодална програма за интегриране на учениците със специални образователни потребности.Програмата включва многообразие от дейности и упражнения:

 1.Разиграване на автентичен фолклорен обичай с танци- „Еньовден”.

 2.Поставяне на детска оперета „Стоян и Милена”.”Криворазбраната цивилизация”.

 3.Участие в театрален спектакъл „Планета Детеландия”(с ръководството на професионален режисьор).Учениците са от три училища-деца-билингви,с ментални и слухови нарушения.

 4.Куклено шоу с изработване на декори към приказки,пеене и приготвяне на сандвичи.

 5.Подготовка на коледен спектакъл:

     -драматизация на народен обичай „Коледуване”

     -хоров концерт,съвместно с учениците от музикалната паралелка

 6.Арттерапия:

    -изработване на предмети,занимания с приложни дейности на фона на музика,работа с пластични материали,рисуване на общо платно

 7.Музикотерапия(пасивна):

     -слушане на произведения на композитори-синестети

 8.Ароматерапия и масаж.

 9.Дегустация.

 10.Упражнения за развиване и активиране  на дълбоката сетивност. 

 11.Превръщане на цветовете в звуци.

Задачата включва разглеждането на репродукции.А от учениците се изисква да изразят в звуци цветовете,формите и структурата на платното.

 12.Придаване на форма на невидимото.

Задават се придружаващи въпроси:

        -Ако трябва да скулптирате определено музикална произведение,какъв материал ще изберете?Какви форми ще създадете?Каква е  „миризмата на музиката”?

Децата се насочват към въображаеми многосетивни упражнения по ваятелство.

 13.Извършване на транспозиции

 На учениците се поставя задача да разменят композитори и художници въз основа на работата им.(Ако Моцарт беше художник,кой щеше да бъде?)

 14.Решаване на проблем по пътя на синестезията.

 15.Приготвяне на супа минестрьоне за изостряне на сетивата.

 16.Дълбок натиск.

 17.Проприоцептивни дейности-четкане на части от тялото.

 18.Ритмични дейности-скачане,люлеене…

 19.поставяне на учениците със специални образователни потребности в свръхстимулираща околна среда с контраст на цветовете.

 20.Изработване на мултимедийни картички върху литературни образци.

    Учениците изпълняват мултимодалната програма по предварителен план.В хода на експеримента се привеждат нови доказателства  за мащабното действие на музиката като когнитивен активатор и се поставят нови предизвикателства към недостатъчно проучения проблем за сензорната интеграция и йерархията на когнитивните домени.Методиката за изследване включва 3 теста,чрез които се отчита динамиката на развитие на интелекта и речта  при учениците в норма и патология.

 1.Senzazione-тест за самооценяване- „Синестет ли съм?”

    -обичам да описвам едно възприятие с думи от друго

    -интуитивно разбирам кои цветове са  „студени” и кои „топли”

    -изкуството предизвиква у мен вътрешна реакция

    -съзнавам ролята на синестезията в начина на мислене на  големите творци

Мога да усетя кой от следните звуци „ооооааа”, „зип-зип” и „ни-ни-ни” в коя от следните форми е отразен-.VVVV,////////,`~~~~~~~~~.

2.Тест на Векслер за изследване на общата интелигентност.

3.Тест на Васил Стамов за комплексно изследване на езиково-говорната система.

4.Корелационен анализ между резултатите от тестовете за изследване на реч и интелект.

        След приложената мултимодална програма( за две години) се отчита положителна динамика на развитие на  речта и интелекта при учениците със специални образователни потребности.Получената зависимост между реч и интелект в началото(r=0,59 при р<0,001) се е променила  и в края на експеримента (r=0,67при р<0,001).Тези резултати свидетелстват,че формирането на интелекта и речта в условията на сериозни дефекти на мозъчните структури е възможно като се открият точните методически средства за постигането на ефективност в този процес(в този случай приложената мултимодална програма).

        Анализирайки резултатите и постиженията на учениците можем да направим заключението,че сложната структура на музикално-драматичните спектакли е подобрила дейността на онези участъци в мозъка,които отговарят за абстрактното мислене и за успешното изпълнение на задачи в областта на езиково-говорната компетентност.Т.е.  „синестетичното обучение”,реализирано чрез мултимодалната програма,подобрява умствената работоспособност и когнитивната активност,като заедно с това улеснява вграждането на учениците със специални образователни потребности в класа.Включването на участниците в група със здрави деца води до преживяването на чувството на социалност.Децата с увреждания се приобщават към здравите и съвместно с тях рисуват декорите,изработват атрибутите,променят ариите,описват нахлулите в главата им образи,породени от музиката.Т.е. те получават възможност  за себеизразяване(което автоматично води до самозареждане).

Какво прави един учител добър?

Повече от всичко друго,това е способността да помогне на ученика да опознае себе си.Така процесът на изпълнение на мултимодалната програма се превръща в творческа работа,която доставя удоволствие.Съвместните занимания на деца в норма и патология ,помага на последните да надмогнат своята фрагментарност и извличайки подкрепата на груповия потенциал,да достигнат по-високо равнище на на духовно развитие.Мултимодалната програма позволява на учениците да изберат този вид упражнения,които им дават възможност  да открият онзи катализатор или похват,фокусиращи в едно тялото,сетивните възприятия,чувствата и ума.При децата със специални образователни потребности емоционалната интелигентност е по-добре съхранена,затова те предпочитат дейностите,свързани с музициране.Привеждайки и факта,че при деструктивни процеси метроритмичното чувство се разпада последно,бихме направили опит да се аргументираме в защита на изказаната хипотеза за първичността на музикалната интелигентност в йерархията на когнитивните домени.Много изследвания доказват,че при деца с неврологични заболявания има наличие на нарушения в надмодалната перцепция,засягащи зрително-пространствения,времевия и ритмов гнозис.Тези проблеми рефлектират върху разбирането и употребата на думи ,обозначаващи пространствени отношения,посоки и ляво-дясна ориентация.По подобен начин нарушения се откриват и във вербалната времева перцепция,изразяващи се в трудности при разбирането и продукцията на думи,обозначаващи време.От своя страна ритмовият гнозис,който е свързан с възприемане,продуциране и програмиране има отношение към скоростта на слухово декодиране на фонемите,което е ключ при разбирането на прочетеното.

          Композиторът Хектор Берлиоз отбелязва,че музиката пробужда у нас такива усещания( за време,пространство,цвят…),които в действителност могат да възникнат само чрез другите анализатори.Подтикването на учениците към музикално описание води до успешно изграждане на нервни свръзки между петте сетива и разширява обхвата на неврологичния контакт с образния поток.Ефектът от това упражнение се проявява чрез по-силните мисловни картини.

       Мултимодалното (синестетичното)обучение посочва пътя от сензорната към социалната интеграция на учениците в неравностойно положение.Всяко дете е неповторимо и трябва да получи шанс да направи своя уникален принос  за света.

                    Използвана литература:

1Гарднър,Х.-Нова теория за множествените интелигентности на ХХI век,Сиела,2004.

2.Гелб,М.-Как да мислим като Леонардо да Винчи

3.Кхалса,Д.С. и Камърън Стаут-Дълголетие на мозъка(медицинска програма за подобряване на мисловната дейност и паметта)-Аратрон,1999

4.Силва,Х.-Успехът-начин на мислене-Колонел

5.Уенджър,У. и Ричард По-Факторът Айнщайн(Нови техники за увеличаване на интелигентността),Сиела,2001

6.Цветкова-Арсова,М.-Сензорната интеграция при деца със а л н а  п е д а г о г и к а,кн.4,2002

специални педагогически нужди,С п е ц и