Температурата на въздуха е 9°C,облачно, 89% влажност на въздуха. Намирам се в стая на третия етаж в една къща. Пред огледалото.

    Някога поглеждали ли сте се в огледалото? Знаете ли местоположението на бенките върху лицето си? Гледали ли сте себе си толкова дълбоко, че да искате да сътворите триизмерен модел, за да прецените колко точно сте висок спрямо хората които познавате, сградите и предметите покрай които минавате всеки ден.  Аз съм ниска, но имам един висок приятел. От време на време го питам има ли нещо интересно от неговата гледна точка, което аз не мога да видя. Например, какво има на най-горния рафт в супермаркета. Аз пък му разказвам за храстите. Той не забелязва храстите, защото е твърде над  тях и не обича да си гледа в краката. А на мен пък нали са ми на височината на очите  повечето и доста храсти съм виждала. Харесвам ги. Някои са красиви.

    Вие колко сте висок? Представихте ли си себе си в офиса или в кухнята докато ядете.  Или колко място заемате на леглото си. Аз мисля че заемам около 73,8% от площта на матрака.  А вие колко заемате спрямо планетата земя?

Как изглеждате спрямо съседа ви отдясно, който всеки ден разхожда кучето си в 7:30 сутринта, или момичето от магазина на ъгъла, което работи втора смяна от вторник до петък, а в извънредни случаи и събота?
    Кой сте вие за тях? Кой ще сте за себе си ако имате възможност да се запознаете със себе си?  Бихте ли се поканили на чай или топъл шоколад в петък следобед?

    Ако кажете ДА, значи не разбирате и думичка от това което казвам и горещо ви препоръчвам да спрете да четете преди да съм ви нанесла тежък  вербален удар!

... Продължавате да четете, нали? Но вече ме мразите.

  Та докато седях и гледах себе си от глава до петите се замислих за гласа си. Чувала съм го само на запис и репрезентацията, която мозъкът ми създава в собствената ми глава, но дори не мога да си го представя. Дали е дрезгав, писклив или пък секси?  Няма значение, ще попитам момичето в магазина.

    Преди три години излизах с един ангел. Името му също беше така. Веднъж го попитах:

-      „Ти смяташ ли, че аз те обичам?”

-      „Чувствата ти към мен се състоят от 63% любов, 21% апатия, заради влечението ми към низши човешки пороци като хазарта, 8% гняв, защото сложих лук в салатата и 8% страх, че някой ден ще спреш да ме обичаш и ще ме нараниш.”  – Отговори той спокойно докато изстискваше резанче лимон върху рибата си.

-      „Знаеш, че не обичам лук в салатата.” – отбелязах нервно и се заех с махането на кости от рибата си.

След няколко месеца го попитах защо ми е дал точно такъв отговор и той отвърна – „Защото обичаш да измерваш всичко в проценти.”

 Никога не съм забелязвала такава тенденция в себе си. Колко ли още неща не знам за себе си които Ангел знае?  Или съседът ми от дясно или дори кучето му. Видях на отсрещния тротоар полицай.

Веднъж ме спря един полицай. Какво ли иска от мен си мислех. Искаше ми личната карта. Провери името ми в базата данни, та значи той знае трите ми имена, адрес, ЕГН и номер на лична карта и че не съм извършвала престъпления. Така казва системата. Когато бях на единадесет, откраднах сокче от магазина до училище. Ако системата знаеше това може би полицая щеше да ме заключи, защото вече съм в системата.

     Реших да проверя какво знае интернет за мен.

Намерих няколко проекта в коите съм участвала („Влиянието на техниката върху модерното общество ” и „Бъдещето на виртуалната реалност” - нищо което си струва да разказвам.)  и естествено Facebook профила си.

Каза ми че преди една година на тази дата съм споделила песен на Nirvana.

Бях забравила че харесвам Nirvana. Нищо, хубаво е, че Facebook помни. Явно компютърът ми е по- умен от мен. Естествено, че е. Аз не мога да сметна 23875x6748764 за по-малко от секунда, а той може. Може също да ми разкаже теорията на относителността на Айнщайн или да ми изнесе лекция по механика на флуидите. Добре че не може да може да се движи и да извършва действия на базата на алгоритми които събират и прилагат по различен начин цялата информация в интернет пространството...

   Седях си веднъж в офиса и правих проект за голяма компания. Мащабна софтуерна иновация която ще улесни транзакциите на пари през мобилни телефони. Температурата беше 18°C , слънчево, влажност на въздуха 12%.

През прозореца видях момче от маркетинговия отдел на същата голяма компания. Играеше тенис на маса и имаше най-зелените очи които съм виждала. Обичах го 100% , а дори не знаех трите му имена, адрес, номер на лична карта, какви продукти минават през касата в супермаркета и в колко часа разхожда кучето си.