Интересни факти за вампирите 

Прототип на Дракула, героят на Брам Стокър, е Реална личност - княз Влад Цепеш, роден през 1431 в територията на днешна Румъния. Прозвището "Цепеш" идва от думата за „кол" и добрият княз бил наречен така заради склонността си да набива на врагове - най-вече турци, които се борели за разширяване на границите на Османската империя. Според мълвата той имал и навика да яде от плътта и да пие от кръвта на враговете си, като много пъти нареждал да му приготвят за целта специална трапеза, поставена така, че същевременно да наблюдава как противниците му биват и убивани.

Влад Набивана, станал известен като Дракула (или „син на Дракона"), защото бил рицар на свещения Орден на Дракона - рицарска институция, основана за закрилата на християнството от езически влияния. Тук трябва да отбележим, че драконът бил предхристиянски символ за предпазване на женската сила и мъдрост, над които висяла заплахата да бъдат изтласкани на заден план от патриархалното религиозно християнско общество.

Интересното и случая е символиката на женското начало, свързана с Дракула; по същия начин и върколакът като че ли се задейства от лунния цикъл, който управлява океанските приливи и отливи и движението на кръвния поток. Мнозина твърдят също така, че унищожаването на един вампир го връща към Майката Земя, животворния източник на обновление за всички живи същества.

Както и да е, през 1453 г. Константинопол бил превзет от турците-мюсюлмани; те възнамерявали да обърнат целия християнски свят в ислямската когато Дракула въстанал, за да защити си отечествените си. Поданиците му го обичали, защото многократно сразявал турците при техните опити да навлязат в територията му. Загинал през 1476 г, вероятно от ръката на свой приближен, който, според мълвата, бил турски шпионин.                                         

Във филма на Франсис Форд Копола „Дракула наБрам Стокър" Влад се сражава с турска армия, значително превъзхожда неговите въоръжени сили. Той удържа победа, но рухва от лъжливата вест, че голямата му любов, Елизабета, се е самоубила, мислейки, че е загинал. Мнозина, включително и Франсин, смятат, че Дракула и Елизабета илюстрират политическия преход от последните следи на женското начало към твърде суровата епоха на патриархалното управление - два принципа, които всъщност би трябвало да действат в съгласие. Вместо това мракът на онази епоха, който тласнал самия Дракула да заживее в мрак, станал поредният индикатор, че се нуждаем от емоция (женско начало) и интелект (мъжко начало) във всички религии,

Във Вампирски митове и християнска символика: Любовната история в Дракула от Брам Стокър, Джефри Романишин посочва: „Митът за Дракула в частност - и за вампирите изобщо - от векове тъне в сенки. Същинският източник на сянката не е вампирът, нито погрешното убеждение, че той представлява чистото зло, лишено от светлината на битието, а християнската църква, която най-малкото с изиграла ролята на акушерка при раждането на вампира."

Преди Брам Стокър да напише своя роман, митът за вампира, под една или друга форма, е съществувал стотици години в Централна и Източна Европа, Азия и Северна и Южна Америка. Мнозина са на мнение, че вярата в тези „нощни твари се е зародила благодарение на прилепите вампири, които се хранят с кръв от добичета и други животни. В хода на историята вампирите са се покрили с мрачната слава на безсмъртни кръвосмучещи твари, които отнемат живота на другите, като изпиват кръвта им. На някакво ниво това разкрива човешкото желание за безсмъртие, постигнато обаче на определена цена: да бродиш по земята чак до края на времената.

Много редове са били изписани за символиката на по-дълбокото значение на вампиризма и за нейния произход. Фактът, че вампирите не виждат отраженията си, датира от еврейската традиция. При евреите, когато някой почине, всички огледала в дома се покриват с драперия. Доста късно научих защо се прави това: някога се е смятало, че покойникът ще види отражението си и няма да разбере, че е умрял: така ще остане уловен в огледалото и цяла вечност ще има чувството, че още е жив.

Чували сме също така, че вампирите се боят от чесън. При моите проучвания не успях да разкрия, защо именно чесънът се е прославил като така противен за вампирите, но затова пък открих един мит, според който, ако върху гърдите на покойника се поставя роза, тя ще пази душата му да не блуждае. Навярно обратното на това би било да се сложи върху покойника чесън, който с острата си миризма да отблъсква вампирите.

В книгата си „Вампирът в Европа" Монтагю Съмърс отбелязва, че в навечерието на Гергьовден в Трансилвания всеки земеделец украсявал портите на дома си с венци от шипкови храсти, за да отблъсква всякакви злини, вещици, а вероятно и вампир. В добавка някои хора смятат, че лудото биле и самакитката (наричана вълче биле) поради отровните им свойства използвани като „репеленти за вампири". Още преди чесъна.

Смятало се, че вампирите се убиват с дървени колове или с куршуми. През 1885 г. Емили Джерард пише следното в статията си "Трансилвански суеверия", „... всеки човек, убит от носферату (вампир), на свой ред се превръща във вампир след смъртта си и продължава да пие кръвта из невинни люде дотогава, докато лошият дух не бъде прогонен; за целта трябва или да се отвори гроба на заподозрения човек и да се промуши трупът му с кол, или да се изстреля куршум в ковчега." Бележките ни БрамСтокър се отнасят до този пасаж - несъмнено той включил посочените тук идеи в своя „Дракула".

Според никои хора в Източна и Централна Европа глогът - поради бодлите си - бил най-подходящият материал за такъв кол за озаптяване на вампири; различни бодливи храсти (включително и розата) масово се използвали в предпазване на хората от тези създания.

За да изложим всичко, което някога се е писало за вампирите, няма да ни стигне една глава, дори и книга няма да стигне - Ан Райс вече доказа това. Ала аз бих искала да вметна тук, че те не съществуват, освен като опит на човешкия род да намери обяснение за злото.