Както добре знаем, всеки жител на републиката, включително и четящият тази статия, е редно да изпитва недоверие в бъдещето на България. Надеждите на българина най-безцеремонно се пречупват, когато се опита да получи помощ от държавата. Но ето, пред микрофона застава видният социолог проф. У., който носи новаторски идеи и светлина, която ще озари мрачните предвиждания на много от нас.

  М: И така, здравейте, проф. У.! Поради огромния обществен интерес смятам, че ще е добре да започнем направо с въпросите. Какъв е най-големият проблем на българина?

 Проф.У.: Проблемът на съвременния гражданин е неговото чувство за безнадеждност и изоставеност, което някои от най-важните институции у нас пораждат. Българинът се чувства обезверен, тъй като всеки негов опит да получи адекватна помощ е обречен на провал. Подмамен от тържествените и залъгващи имена на някои министерства и агенции, нашенецът се оказва изигран, защото желанията му не могат да отговорят на действителността.

 М: Искате да кажете, че идеалите на българина са в разрез с това, което държавата може да му осигури?

 Проф. У.: Не. Това е само едната страна на медала. Проблемът тук е двойно по-дълбок. Аз твърдя, че нито гражданинът, нито институциите са адекватни към реалната българска ситуация. Случва се така, че дори и при добро желание на отговорните правителствени органи да помогнат, това е невъзможно, тъй като те насочват усилията си в много грешна посока.

 М: Тоест?

 Проф. У.:  Тоест, в стремежа към постигането на дадени цели, институциите, които помагат на гражданина, са изпуснали по невнимание факта, че нещата са се променили коренно. Нещо повече! Ситуацията е толкова несъвместима с целите, че тя на практика не може да допусне осъществяването им. Затова и хората се чувстват измамени - не са актуализирали вижданията си.

 М: А вие като човек с активна гражданска позиция как бихте посъветвали управляващите? Какво трябва да се случи, за да са доволни хората?

 Проф. У.: Може тази дума да ви се стори странна, когато се отнася до политика, но аз предлагам чисто и просто адекватност и ИСКРЕНОСТ! Другото важно нещо, това е да се изградят приоритети, базирани на действителността. А не, както беше досега - да се изисква моделиране на действителността според приоритетите. Тенденциите трябва да се превърнат в сила, а не в пречка! Но за това са нужни реформи.

 М: Обяснете!

 Проф. У.: С удоволствие! Както казах, трябва да се залегне на актуализацията и на честността. Ако само имената на някои институции бъдат променени според тенденциите на общественото развитие, уверявам ви, българинът ще стане по-спокоен и уверен.

 М: Но как да се постигне това? Т.е. актуализацията на възможности и услуги, както и прозрачността...

 Проф. У.: Много просто! Ще ви дам няколко примера. Вярвам, всеизвестно е сегашното състояние на българската младеж, която трябва да се образова. Против всички досегашни норми, децата от училищата с всяка изминала година намаляват успеха си, поведението и дисциплината си. Такава е действителността и борбата с нея води единствено до разочарование. И тук идва моето предложение. След като младежите искат да се развиват в тази посока, това, което трябва да направи държавата за тях, е да ги подкрепи. Правителството ще направи крачка напред, тъй като този акт, за разлика от досегашните, ще е акт на ненасилие. А за да не се случва повече онова излъгано отношение, трябва промяната да стане обществено осезаема. Така, предлагам Министерство на образованието и науката да бъде прекръстено на "Министерство на обезобразованието и неуката". Както сами виждате, актуализацията тук е налице: нито гражданинът остава излъган в естеството на услугите, които му се полагат, нито се върви срещу действителността. Ако тази крачка бъде направена, скоро ще можем да постигнем удивителни резултати! Като начало ще бъде разпоредено в час по обезобразително изкуство да се рисуват само безгръбначни стълбове, което е добър ход. След това може да се премине напред: стипендиите на най-обезобразованите ученици ще скочат двойно и ще бъде наложена санкция, ако те се използват за друго, освен за закупуването на цигари, алкохол и наркотици. Така ще бъде стимулирана и тютюневата промишленост! Друга промяна, като допълнение на тази в МОН, е свързана с така наболелия проблем за затлъстяващите деца. Това беше пречка, но днес можем да твърдим гордо, че лакомите момченца и момиченца несъзнавано са създавали условия за борба с кризата. Колкото повече лакоми деца, толкова по-голям прогрес за хранително-вкусовия сектор! Пък и не трябва да се забравя и психологическият момент. Много от тези деца страдат от чувството за малоценност, едва посетили часа по физическо. Затова, като допълнение, аз предлагам следното: "Министерство на физическото възпитание и спорта", да бъде преименувано на "Министерство на физическото изтезание с торта". Тези две главни реформи биха направили чудеса за България!

 М: А след това?

 Проф.У.: Едва след това може да се мисли и за други неща. Засега имам за цел да въведа искреността и в здравния сектор. Никой вече няма да иска невъзможни лекарства и адекватно лечение в "Министерство на Здравеогазването". По същата закономерност и поради управителите на звеното, ще бъде създадена "Агенция Мишници"; за да се избегнат бюрократичните дразнения, "Агенция вписвания", ще стане "Агенция Вкисвания". Заради онова, което всички очакват от НОИ, той ще стане "Национален Обезкуражителен Институт"

Надявам се управниците да се вслушат в гласа на бъдещето и да не отлагат повече. Довиждане!

 М: Довиждане! И Бог да пази България...