Интервю с Николай Андреев II
"... По-сериозен допир с Rock’n roll-a имах при запознаване с момчетата от група „Златни струни”... "
(втора част)
„Златни струни” е известен български вокално-инструментален състав. Как се образува и как продължи по-нататъшната му концертна дейност? Кажи няколко думи за неговите членове. Как стана певец на групата, кои плочи записахте, какви участия на живо имахте?
Групата получи името си при участието и спечелването на първа награда в един музикален фестивал-конкурс за естрадна песен, който се казваше „Златни струни”. Основният двигател на тази първа формация бе способният китарист и певец Нако, по прякор „Циганина” – българският Джими Хендрикс. След това на мястото му дойде китаристът Митко Хаджиев. После към състава се присъединиха Йордан Караджов – вокал и китара, Румен Душилов („Коня”) – бас, Васил Найденов – клавишни и вокал и братя Мишеви – китара и барабани. За няколко месеца в състава участва и Вили Кавалджиев – вокал и пиано. Групата записа две песни, по-известна от които е „Камбани”. Тогава аз бях поканен за певец. След кратка съвместна работа, Данчо Караджов и Румен Душилов напуснаха и основаха група „Сигнал”.
През 1979 година във втората формация „Златни струни” участвахме: Дориан Шопов – кийборд, Федя Трифонов – бас, братя Мишеви и аз. Веднага пристъпихме към записване на първата ни малка плоча с четири песни в студио „Балкантон”, от която „Забравен бряг” и „Мечтател” станаха популярни хитове, често „въртени” по Българско радио. След това издадохме и дългосвиреща плоча със заглавие „Далечни корени”. Най-известни и обичани от публиката бяха песните: „Вярвай ти”, „Нежен зов” и „Летен дъжд”. Последваха записи в Българска телевизия, многобройни участия на живо – студентски балове, концерти и турнета из цялата страна. Бяхме поканени на фестивала в Буда Пеща, Унгария, в който участвахме заедно с популярните по онова време групи: „Puhdys“ от Германия, „Locomotiv GT“ от Унгария, „Bijelo Dugme“ от Югославия и други известни състави.
Кои български композитори ви пишеха песни, които с вашето майсторско изпълнение станаха популярни, и които направиха вас още по-известни?
Александър Йосифов, Тончо Русев, Найден Андреев, Иван Пеев и други. Тогава голяма роля играеше и официалната цензура, която ни принуждаваше да правим песни на определени комппозитори, дори да не сме съгласни с някои от тях.
Имахте ли други проблеми от организаторско и материално естество?
Цензурата си казваше думата. Трябваше да се съобразяваме с нея, за да се задържим „на върха”, за да имаме възможност да правим записи в студиото на Балкантон, в което прекарвахме по цели нощи, да участваме в предавания по Българска телевизия и в Българско радио. Използвахме държавна студийна техника. Успяхме да спестим пари за собствена апаратура, но нямаше откъде да я купим. Всички музиканти искаха да излязат на Запад и да си купят професионални и качествени инструменти, усилватели, миксери и тон-колони.
Успяхте ли да си ги купите? Мисля, че тогава излизахте зад граница и... после изведнъж нищо повече не се чу за групата... Какво се случи?
През 1981 година излязохме на турне в Скандинавските страни. Както с доста български състави в чужбина се случва, започнаха вътрешни търкания, което доведе до разпадане. Братя Мишеви продадоха цялото оборудване, собственост и на другите членове (това стана без тяхно знание) и заминаха за Канада. Аз се върнах в България. Поради това, че другите останаха зад граница (по-рано се казваше „избягаха”), съществуването на групата по политически причини бе забранено от цензурата, името ù бе махнато от каталозите на списанията, плочите ù бяха иззети от магазините от българските секретни служби.
(следва трета част)
Специална благодарност на моя приятел инж. Владимир Карамански, който
ме свърза с Николай Андреев, чийто дири бях изгубил напоследък! Владимир е
известен наш музикант, пианист и певец, участник в много групи, между които "Синьо-белите" на Емил Димитров, "Импулс" на Вили Кавалджиев, "Инцидент", "Т-160", концертирал е с Васил Найденов, Маргарита Хранова и други... С Владо сме свирили заедно не веднъж в България и Норвегия...
© Даниел Авдала Todos los derechos reservados