Интервю с Ники Андреев III

"Обичам да пея песни на Coverdale..."

(трета част)

Спомням си, че през 1982 г, когато аз бях ръководител на рок-група „Паралакс” (бяхме 5 години вокално-инструментален състав на СУ „Климент Охридски”), често ни бъркаха с рок-група „Паралел 42”, за която се говореха хубави неща. Тогава аз и моят китарист Радослав (Ради „Блекмоор”) посетихме ваш концерт. По това време още не се познавахме с теб, но струва ми се, че ти беше певецът. Трябва да ти кажа, че и двамата с моя колега останахме много доволни от концерта. Как стана така, че от „Златни струни” изведнъж за кратко време ти се озова в „Паралел”?

Ааа, да... сещам се за „Паралакс”, бяхте по това време популярни...

Ами вярно е. След като се върнах от Норвегия, още същата година започнах музикална дейност с „Паралел 42”.

Каква беше музикалната ви дейност и кои бяха другите членове на състава?

Имахме доста участия на концерти, фестивали и балове. Другите членове бяха братя Кузман и Георги Бирбочукови и Стефан Матев.

Но през 1983 година се наложи да напусна групата.

По каква причина?

През 1983 година една българско-норвежка група ме покани да участвам с тях на турне в Норвегия. Така за втори път се озовах там.

През 1984/85 година свирих с други две норвежки групи. Едната бе студийна формация, записваща в едно от най-добрите студия в Норвегия. Имахме и свои песни, но издаването на плочата се провали. След това се ожених и останах окончателно там. Продължих със солова музикална дейност.

На музикалните среди у нас и в Норвегия е известно, че гласът ти прилича на певеца на „Deep Purple“ и на „White Snake“ David Coverdale.

Негови ли песни свириш и пееш предимно?

Репертоарът ми е голям, широкоспектърен – от 50-те години до последните хитове на топ-парада. Песните са предимно в стил поп-рок. Обичам да пея песни на Coverdale, но като „човек-оркестър” и професионален ентертейнър, изпълнявам композиции на много различни известни американски и английски изпълнители и групи.

Къде, на кои места си свирил в Норвегия? Сещаш ли се за някоя конкретна интересна случка по време на твое изпълнение?

Къде ли не съм свирил... в зали, барове и хотели, обиколил съм многократно цялата страна. Участвал съм в предавания по Норвежката телевизия. Спомням си, че в едно от тези международни телевизионни предавания със заглавие „Пътят към звездите”, беше определено да пея едно парче на David Coverdale, но в последния момент бе решено да изпея песен на популярния сред широката публика Tom Jones. Казва се „It’s not unusual“. Това ми се удаде не по-зле. Изпълнението имаше успех сред зрителите.

(следва четвърта и последна част)