Родих се просто eй така,
всичко мислех за шега,
животът празен ми се струваше дори,
със много хора обградена бях,
ала тъга бе обвила сърцето,
всички уж приятели ми бяха и казваха колко много ме обичат
но животът празен сякаш бе за мен,
живот безсмислен,
сърцето празно,
в душата мрак... защо боли така, се питах аз.
Тогава стана нещо.
Някой ме докосна.
Някой сякаш взе моето сърце,
от мене болката отне,
и мъката, и всичката горчилка,
и надежда Той дари ми,
взе ме нежно във Ръце и обви ме с любовта,
и аз живея, защото Той спаси ме от смъртта.
Той даром даде ми живота.
Той за мене понесе печалта,
за греховете ни умря.
Исус умря за всички нас... приеми дара Му, Той те обича!
© Морела Морт Todos los derechos reservados