"У  мандруту нашу, забръкаму кашу... "

Из една поема за Гига, мамин Гига

            Екран, телевизионно студио, водещи, гостуващи, "мъдрости" в ефир! Уж всичко е актуално, но позициите различни, непримирими. Понякога водещите не могат да овладеят напъните за "истина" на  гостуващите, а понякога недостолепно затварят  изявите им по "актуалните" теми с оправданието, че не това са целяли  и че неправилно са изтълкували изявяващите обявената тема.   С други думи, както казваше моят дядо "Ш`те  питам нещо и сакам отговорот да биде "да!"".

            Те, водещите, нивга не са имали идеята някой да им съобщи нещо по-умно от техните мисли мъдри. Те, поканените в студиото, са им един необходим декор, за да прозвучат "уникалните" им идеи за предаването - така разбират настъпателността си в собственото си професионално израстване. 

            "К`во толкова,  он, ша ми каже "Той", кога я съм "Вие""(друга емблематична сентенция на дядо ми). Сигурно неудобни отклонителни словца се бухват в ефир я от гостуващи, я от зрители по телефона - а темата трябва да се "удържа в ефир"!

            "Она, темата де, божем е актуална", к`ви са тиа къде не отбират от актуалността на темата" би казал деда ми. Въобще налага се да преосмисля своето понятие за актуалност. Актуално е не това, което вълнува повечето от хората, не това, което е "опряло до кокала" им , а това, което е осенило мисълта на водещите, или техните отговорни шефове, или пък притиснатите от всевъзможни поръчители медийни дейци. Не зрител, не слушател, не човек звучи гордо, а звучи гордо поръчител, "благодетел" (политик, бос, силен на деня). Неговата мисъл е актуална, тя ражда актуални, атрактивни новини, тя постига цели, тя поражда внимание към медията, към новинарите, към водещите, към...

            Каква новина са проблемите на ровещите по кофите, ако те там не са открили труп, за което е обвиним низвергнат политик, държавник или пък опонент на някоя важна фигура.

            Или какво ново има в това, че българските учители са на последно място по заплати сред колегите си дори в третия свят (шш-ът, ние все още не сме в този "трети свят", пък може направо да прескочим в "четвърти свят" с реформиращото се наше образование).

            Или пък да не би да е новина, че конкурентоспособността на българския производител е в пряка зависимост от интелектите, ангажирани на достойна цена в икономиката на страната.

            Да не би да е новина, че българският лекар след десетгодишната инвестиция в своята квалификация като медик е принуден да вегетира на ниво под нивото на амбулантен търговец от някои от столичните пазари.

            Да не би да е новина, че децата ни нямат положителен пример за подражание в нравствено отношение и че се възпроизвежда само арогантността и безкултурието.

            Нима е новина, че да си успяващ нямаш нужда да усъвършенстваш себе си като личност, а е нужно да си хитър, да съумееш да измамиш "будалите".

            Та още преди четири-пет века Еразъм Ротердамски беше казал, че "хитростта много прилича на ум, ама не е!". И да не би да е новина, че ние вече в нашето общество сме опровергали тоя Еразъм Ротердамски.

            Ние вече можем да се похвалим, че сме дали на света не само някакви си там умни неща, но сме способни да представим като умни и най-безумни неща и отдавна сме обезсмислили ролята на дявола около българския казан (той вече очевидно е пълен само с катран и тук на белия, а не само там, на оня свят).

            Сигурно ще излезе прав и един мислител от преди век, изказал мисълта, че "В някои общества, при някои степени на обществено развитие, демокрацията може да бъде извикана на дневен ред, само за да бъде поругана и оплюта!"

            Та, такива ми ти новини, що да се занимаваме с тях? Къде по-атрактивни са кашите: "Кашата Петър Младенов", Кашата Филип Димитров", "Кашата Жан Виденов", "Кашата "кажи си, Иване!"", "Кашата със синодите", "Кашата Кишишев", "Кашата Батето", "Кашата  със заменките", "Кашата с въртолетите", "Кашата с Горубсо", "Кашата Марковска". Каши, каши... и какви ли не каши ни предстои още да видим.

            В нашия казан до гуша сме в затънали в каши и усилено ги бъркаме да не загорят и успяваме в това – каква гордост ни обзема?

            Само основната ни каша с реформите се е утаила на дъното, отдавна е загоряла и трайно се е запекла на дъното и вече, май, няма да можем да я разбъркаме и да я изгребем. Май ще чакаме някой я да продъни казана ни, я да ни пресели в нов казан. Някои по-предприемчиви вече са се разселили в други казани.

            Какво пък – може да сме станали професионалисти в бъркането на каши!!!

            Кой знае???