„Избор“  е роман на руския (наричан някога съветски) класик Юрий Бондарев. Без да отегчавам феновете  и да затормозявам един спортен коментар с литературни извивки,  добавям следното: В своята книга именитият руски прозаик развива идеята, че целият човешки живот е „Избор“. От най-дребните неща сутрин – облеклото, обувките  – до съдбоносните избори на любовта и предателството.

Бербатов бе изправен пред трудното предизвикателство на може би последния си значим трансфер в своята кариера. Всички ние (изключвам тъпеещите хейтъри) , както и самият той, желаехме да се завърне във Висшата лига. Защо това не се случи и правилен ли бе неговият „избор“, ще се опитаме да анализираме тук, без да повтаряме познатите от медии факти.

Значи Митко след лятната Одисея от слухове, контакти, пазарлъци, бил сигурен за трансфер в Астън Вила. Данчев уж уредил всички подробности, но при пристигане на тренировъчната база на клуба двамата ги очаквала неприятна изненада. Домакините почнали да мрънкат и да се пазарят за по-ниска заплата (от обещани 80 хиляди се опитали да свалят на 50-60).  Тогава Берба просто напуснал възмутен преговорите и трансферът пропада.
Защо ли? „Заради парите!“ – ще ревнат озлобените „мразещи“. Не, че парите са без значение – всеки трябва да цени себе си и труда си и да иска адекватното му заплащане. Но, забележете, Бербатов се е съгласил на нощен трансфер в ПАОК за добра заплата, но по-ниска дори от занижените параметри, предлагани му от „виланите“.

Значи работата не е само в парите, а и в доверието. Взаимоотношенията с личности и институции, които не държат на думата си са трудни и хлъзгави. Хора, които опитват да мамят и те притискат в последния момент са неблагонадеждни. Ако надхитрянето и мръсните номера започнат от първия ден – плюй и зарежи !

Нека отчетем и още един спортно-технически факт, свързан с два рекорда. Първият бе желанието на Бербатов да влезе престижния клуб на отбелязалите 100 гола във Висшата лига. Е, големи имена като Ван Нистелрой, Ерик Кантона, Кристиано Роналдо, Гари Спийд, Денис Бергкамп, са легенди и без да стигнат заветната голмайсторска кота. Берба очевидно няма да стигне това рекордно ниво, както отбелязаха не без злорадство, някои медии. Но това не му пречи  да остане легенда в Премиершип.

По-далеч от вниманието на повърхностните медии остана гонитбата на още едно рекордно за българския футбол постижение. Бербатов и Христо Стоичков са „на кантар“ по броя на вкараните голове в европейските клубни турнири – 34. Само попадение дели Митко от нова рекордна и трудно достижима за поколения напред висота в българската футболна история. Но тя може да бъде достигната само с отбор, участник в тези турнири.
Такъв ли е „Астън Вила“ – не! Не е и „Уест Хям“, който спечели квота за Лига „Европа“ с „феър-плей“, но отпадна безславно от румънския „Астра“! За „Борнемут“ няма нужда от коментар. Дори „Сампдория“ (друг спряган за трансфер тим) се изложи и бе изритан от Европа от „валяк“ като „Войводина“ (Нови Сад).

Очевидно „изборът“ на Бербатов и неговия мениджър не е емоционален, а добре премислен. В ПАОК той има на разположение поне 6 мача (а защо не и още поне 4 след групите), за да осъществи целта си, рекорда, мечтата.

За финал да отбележим:  На най-успелия български футболист, редом със Стоичков и поколението от САЩ 94, му остават 2-3 сезона в големия футбол. И той иска да играе, да бъде несменяем титуляр, а не „златна резерва“ на прословутото британско лицемерие.  ПАОК и за този негов стремеж е правилният отбор, а „ниска топка“ си остават нечии журналистически напъни.

От една страна – жалко! Мачовете във Висшата лига през този сезон са доста постни и скучни. Един Бербатов би внесъл красотата на своята магия в тях.
От друга гледна точка, може би последният голям „Избор“ на Димитър като действащ футболист е правилен. Посрещнаха го като мегазвезда в Солун, а обичта на хилядите фенове гореше в очите им по-ярко от факлите на стадиона.

Всъщност горе-долу така свършваше и едноименния роман на споменатия руски писател. С простичкото, но винаги трудно прозрение, че е важното да избереш обичта. В случая – към играта и феновете.

Пък после някой да разправя, че литературата нямала нищо общо с живота, нито с футбола.