КАК СЕ ПРЕКРАТЯВАТ НЕПРАВОМЕРНО ДЕЛА
Изминаха десет години от моето пенсиониране, така че мога вече да разказвам случай от моята полицейска практика, без да нарушавам закона за издаване на тайна.
Мисля, че беше 1998 година есента. През нощта излязох на проверка на патрулно-постовата служба и същевременно да поработя с момчетата. На един на подстъпите към града засякохме товарен автомобил ГАЗ-53, натоварен с дърва. Водачът на автомобила беше наш познайник. Криминално проявено лице, което преди два месеца бяхме отново спипали с незаконно придобити дърва. В кабината намерихме бензин-опил. Лицето не можеше да даде обяснение откъде са тези дърва. Каза, че ще говори само в присъствието на адвокат. Задържах лицето и започнах бързо производство, съгласно тогавашния НПК. Един от сержантите ми каза: „Шефе! Преди два месеца ти пак искаше да правиш бързо производство, а те го образуваха в дознание и не са го осъдили още и сега ще стане така“. Казах му: „Не се притеснявай. Всичко ще е наред. Ще видя дознанието къде е и защо са му върнали газката.“
Първия път, когато задържахме лицето, намерихме и мястото, откъдето е рязал незаконно придобитите дърва. Това беше вилната зона на града. Там всички вили са разбити и дворовете пустеят. Спокойно си е рязал каквито дърва е имало. Тогава, освен че лицето возеше незаконно придобити дърва, но беше употребило и алкохол. Дрегерът ни показа концентрация малко над 1.2 промила. Мислех да създам две отделни преписки. Незаконно придобиване на дърва да е отделна и да е бързо производство, а управлението на МПС след употреба на алкохол над 1.2 да е дознание. Разпоредено ми бе за улеснение двете преписки да се обединят в едно дознание и затова бързото производство не се състоя. Поради тази причина преписките се прехвърлиха на регионалното следствено звено за дознание. Автомобилът ГАЗ-53, заедно с дървата, паркирахме в двора на РПУ и следствената служба. По закон трябваше да се отнеме в полза на държавата и се продаде на търг от агенцията за държавни вземания. Бях много изненадан, като задържахме лицето втори път със същата газка. Реших да си направя собствено разследване какво се случило с дознанието от първия случай. Намерих дознанието да се съхранява в районен съд като прекратено. Поисках служителката да ми направи копие на цялата преписка. Какво се оказа. Дознателят, след като е обединил двете преписки по разпореждане на прокурор, е изчакал да дойде анализът от кръвната проба. Съдържанието на алкохол в кръвта от нея е 1.1 промила, от което произлиза, че не подлежи на подсъдност, тъй като съдържанието е под 1.2 промила. На тази база дознателят пише предложение до прокуратурата за прекратяване на съдебното дирене спрямо лицето по члена за управление на МПС след употреба на алкохол над 1.2 промила. Забележете обаче, че за „незаконно придобиване на дърва“ – дознателят умишлено не споменава нищо. И така дознанието се изпраща в прокуратурата. Там наблюдаващият прокурор издава постановление за прекратяване, като пак описва случая с употребата на алкохол, а за дървата нищо не споменава. Прокурорът изпраща дознанието на съдия, който да потвърди постановлението. Тогава законът бе такъв. Една млада съдийка потвърждава прекратяването. Най-нагло отидох в канцеларията на съдийката, хвърлих дознанието на бюрото ù и запитах: „Като потвърждавате прекратяване на едно дознание, четете ли какво пише и запознавате ли се със случая, или се доверявате на прокурора. Накарах я да извика прокурора при нея, за да видя той какво ще каже. Прокурорът дойде. Като разбра за какво става въпрос, се изчерви и каза – „Станала е грешка“.
Да, дами и господа, преценете за какви грешки става въпрос и после съм бил критичен към нашата правна система. Ако беше както в Англия, нямаше да е така. При положение, че лицето си е признало вината, какво дознание трябва да се води. Всичко се решава в съда още на третия ден и лицето получава присъда по споразумение. Да, но България е богата държава и може да си позволи лукса да държи на работа една камара съдебни магистрати, които за две стотинки работа няма да свършат. Не че не желаят да я свършат, а защото законовата ни уредба е такава. Далеч съм от мисълта да виждам умисъл в дейността на прокурора и съдийката, макар че съмнението остава и към тях. Много добре съм запознат, че са пренатоварени с дела и нямат време да четат всичко, като се доверяват на дознателя. На другия ден в кръга на майтапа командирът на отделение ми каза: „Шефе, ти знаеш, че дознателят е купонджия. Ами организирал е всичко. Върнал е газката и бензин-опила и момчето е разкарало по една газка с дърва и на прокурора, и на съдийката. Следващия път, като го хванем, направо да кара дървата във вас и никакви преписки.“
Така че министър Цветанов атакувал правораздавателните органи. Министър Цветанов е прав, но не реже клона там, където трябва. Трябва да се промени корено правната ни система по образец на развитите икономически държави. Престъпността вирее, когато самата правна система и политическите партии генерират корупция.
Това са евтини номера на част от нашите съдебни магистрати. Обединяват в едно дело няколко престъпления на лицето. Вместо да прекратят съдебното дирене по едно от недоказаните обвинения, те прекратяват цялото дело, все едно е съдебно-процесуална грешка. Затова много хора се учудват как прекратяват дела и дознания при явни престъпления. Вече знаете как са ги прекратявали. Сега не съм наясно за тези 10 години дали се е променил законът, но мисля, че е същото.
Очаквайте продължения!
Бог да пази България и нейния възлюбен народ!
27.07.2011г. ИЛИЯ ИЛИЕВ – ЛАРНАКА.
© Илия Илиев Todos los derechos reservados