Изстраданата родопска песен
Откровенията на един родопски певец
Преди месец пътувах из Родопите. Споменът за тая мистична планина и за колоритните родопчани ще остане у мен до края на дните ми. На финала на пътуването си отседнах в хотел – механа „Сгуровската къща”. Там имах щастието да се запозная с изпълнител на родопски песни. Ето и неговата изповед:
Казвам се Димитър Керемедчиев, на 45 години, семеен, с две деца. Пея от ученическите си години, а професионално от 18 години. Роден съм в Родопите, в едно китно смолянско село.
Не мога да си представя, че ще живея някъде извън Родопите. Тук не само че е родното ми място, но всичко ме свързва с Родопа планина. Тази свобода, която ми дава планината, не я усещам на друго място. Бил съм на много места по света, но това, което изпитвам тук, не може да се обясни с думи. Сигурно е така, защото съм закърмен с тази планина. Не мога да го обясня. То трябва да се усети. Смятам, че всеки, който е бил тук, го е почувствал.
Родопската песен сама по себе си е изстрадана и изживяна, за това е и толкова уникална и космическа, бих казал. Тя е пробита с мъката и страданието на родопчани и това я прави толкова въздействаща. Песните са много тежки и много прочувствени, защото са изстрадани. Но мисля, че за да се усети атмосферата и на Родопите и родопската песен, е необходимо човек да има сетивата за това. Необходимо е да има и душа. Човек трябва да е преживял много неща в живота си, за да усети и почувства пречистващото въздействие на тази песен. Необходимо е и сърце да има човек.
Неслучайно родопчаните са с широка душа и голямо сърце. Тях поставям на първо място сред българите. За нас казват, че сме замесени от друго тесто. В нас има нещо различно. Ние сме друг тип хора. Ще кажа само наздравицата, която вдигаме: „ Яжте, пийте и добра дума думайте, с добро да се разделим”.
За мен смисълът на живота се крие в човешките отношения. Родопчанинът се стреми с всеки да бъде толерантен, да не накърни човека отсреща по някакъв начин.
На хората ще пожелая да съхранят преди всичко човешкото в себе си, нека бъдат повече човеци, така ще бъдат по-истински. Нека правят повече компромиси. Да са живи и здрави и да развиват сетивата си за фолклора, за музиката и за човешките отношения.
© Росен Хаджиев Todos los derechos reservados