05. 2004

За целите на настоящото разглеждане с понятието “йерархия” отбелязваме съществуването на пирамидална структура на поведенческите връзки и размяната на информация между живите организми. Тя представлява определена закономерност във вътрешновидовите или междувидовите взаимоотношения в живата природа. При нея условията на подчиненост са ясно различими и сравнително дълговечни. Последните може да се променят обективно и постепенно, като следствие на еволюция, както и случайно или преднамерено - в резултат на целенасочена човешка дейност. Белези на йерархични взаимоотношения можем да установим навсякъде в живата природа.

В реалния живот с “йерархия” означаваме съществуването на определена подреденост във връзките, която има субективна основа при човешките общества и обективна основа – при останалите животински видове. От същата гледна точка под “ демокрация” означа-ваме реална възможност за промяна на съществуващото йерархично ниво или на господствуващия йерархичен ред в живата природа.

За разлика от “йерархията”, терминът “демокрация” е подходящ единствено при обсъждане на човешки взаимоотношения и под него разбираме възможността за тяхната промяна според желанието на мнозинството участници в процеса на взимане на решения. При всички останали живи организми подобна възможност липсва. За демокрация говорим по отношение на връзките вътре или между отделни групи хора, докато при изследване на останалата жива природа подменяме това понятие с термина “естествен подбор”. От философска гледна точка той по своему също е “демократичен”, защото подкрепя оцеляването и раз-витието на най-добре подготвените и приспособени организми.

 Съществува огромна разлика във взаимната връзка и постиганите крайни резултати  между изгражданите йерархични структури и демократичността в най-общ смисъл при човешките общества и останалата жива природа.

Анализът на действуващите закони в живата природа показва, че развитието на йерархичните структури способствува не само за оцеляването на даден вид, но и подпомага неговото усъвършенствуване. Естественият подбор реално гарантира по-високо йерархично ниво на по-силния, на по-способния и по-приспособен към условията организъм вътре в групата, а на по-добрия  вид – в йерархията между видовете. Той гарантира, че налагането, укрепването и развитието на йерархичен ред в живата природа се извършва по обективен и по своему демократичен път. Крайният резултат от съществуващата вътрешновидова и междувидова йерархия в живата природа, с изключение на човешката общност,  се състои в това, че по-способният, притежаващият по-добри качества оцелява и получава възможност да остави поколение. Там, където това не е в сила поради намесата на човека или природни катаклизми, видът загива.

По коренно различен начин протичат процесите в човешките групи и общества. При тях, независимо от историческата епоха, намиращите се на по-високо йерархично ниво се стремят с всички сили да запазят съществуващото положение чрез използване на своята сила като икономически или политически субекти.  И обратното – стоящите на по-ниско стъпало се стремят да променят законите за организация на обществената йерархия във взаимоотношенията със средства, които са по-близки или по-далечни от съвременното раз-биране за справедливост и демократичност. В този смисъл отношенията в един трудов ко-лектив може спокойно да се охарактеризират като скрита форма на вътрешновидова борба за оцеляване, а тези между отделните икономически или друг тип субекти (фирми, партии, дори държави) – като междувидова борба за съществуване.

Основната характерна черта на човека е, че след издигането си на по-високо йерар-хично стъпало той винаги се стреми да промени съществуващия йерархичен ред и влияещите му закони по начин, гарантиращ му неприкосновеност на моментното положение. Човек никога не се стреми към усъвършенствуване на вида като природна даденост за разлика от останалите животински видове.  При последните, намиращите се на по-високо място в йерархията не променят с нищо принципите за развитие за да запазят своето положение. Нещо повече – при някои видове намиращият се на най-високото стъпало в групата в определен момент отстъпва своето място доброволно или поради загубена директна битка с пре-тендента. Но тук става дума единствено за смяна между конкретни индивиди, а не на реално действуващ йерархичен принцип. Хората, обаче, са склонни единствено чрез промяна на икономически  и/или   политически закони да укрепват достигнатите позиции и власт, оправдавайки това свое поведение със “съществуването на обективна обществена потребност”.

Тъй като по своята същност съперничеството в йерархията осигурява регулация на взаимоотношенията между живи същества, то може да се каже, че съществува пряка връзка и взаимно влияние между принципите на демокрацията и степента на развитие в действуващите йерархични структури в човешкото общество.

Обикновено съществуващата йерархична структура в дадена група или в дадено общество се подлага на критика и се появява стремеж към нейната промяна, когато формалният и неформалният лидери са различни индивиди. Ако те са с привидно еднакво положение, конфликтите между тях са главно вътрешни и рядко довеждат до големи сътресения. Противоречията се изострят, когато неформалният лидер стои на по-ниско йерархично ниво, понеже в този случай той се стреми към две неща – с всички възможни средства да се изкачи на по-високото стъпало и едновременно с това да измести формалния лидер. В практиката не съществуват конфликтни ситуации, при които неформалният лидер е с по-високо положение от формалния, тъй като последният може лесно да бъде елиминиран, ако засегне интересите на първия.

При активно движещите се животински видове също възникват конфликти между лидери и претенденти, които се решават чрез открит, непосредствен сблъсък.

            Реален, исторически доказан парадокс е, че колкото по-строго се спазват йерархичните принципи, толкова по-малка е отговорността за взимането на решения при нейните високи нива, тъй като влиза  в сила принципът за така наречената “кастова солидарност”, независимо каква форма приема – съсловна, партийна и т.н. Той предполага, че един ръководител на високо равнище не може да греши. Последното може да стане само ако е подведен от своите подчинени с невярна информация, а не поради професионална неграмотност или недостиг на интелект. Пред останалите членове на обществената група се доказва, че той не е имал време да провери информацията, “ предоверил се е “ и др. Намира се по-ниско стоящ в йерархията, който поема вината срещу различни видове компенсация. По тази причина в тоталитарните общества, в които йерархичните закони се спазват строго, съществува професия “ръководител” – лицата, доказали своята некомпетентност, отиват на друга ръководна работа(фирма, организация),като са сменявани от други субекти от същото ниво. С други думи ръководител сменя местоработата си, но не и йерархичното ниво в най-общ смисъл.

            Обикновено се приема, че при демокрацията по-подготвеният, по-знаещият и можещ индивид може чрез свободно изразяване на личните мнения и предпочитания на членовете вътре в групата да заеме по-високо йерархично стъпало. Допуска се, че това не се извършва чрез вътрешновидова борба, а поради доброволно и съзнателно признание на по-добрите му качества от страна на останалите. С други думи – колкото една група, общност или общество са по-демократични, толкова по-голямо значение за придвижване нагоре или надолу трябва да имат обективните критерии за избор измежду индивидите. И обратно – колкото по-строго се спазват йерахичните закони и традиции във взаимоотношенията между отделните хора, толкова по-значителна роля за промяна на йерахичното ниво играят строго субективните критерии като притежавано имущество, семеен призход и личностни контакти, партийна принадлежност и др. При тях придвижването надолу в йерахията се приема болезнено, а не като временно състояние. Забравя се, че в живата природа състоянията на прогрес и регрес се редуват и това е обективно съществуващ закон за развитие, обяснен много добре от Хегел чрез неговата спирала.

Разбира се, трябва да се подчертае, че с развитието на човешкото общество провеждането на изборни процедури не представлява и не гарантира демократичен избор. В покрепа на това твърдение може да се дадат редица примери.

1). В близкото минало личности като Сталин, Мао и др. продължително време са оставали на своя пост именно защото са “печелели избори”. Отделен въпрос е как, от кого и с какви средства са се провеждали последните. По време на така наречената “перестройка” вече се предлагаха повече кандидатури за дадена позиция, но почти винаги победител излизаше скритият фаворит на групата, провеждаща изборната процедура.

2). Ако горните примери са взети от живота на така наречените тоталитарни общества, то изборът на Буш-син за президент в страна с претенциите за най-развита демокрация бе доказано манипулиран в негова полза със средствата на притежаваната в момента йерархична власт.

Посочените два примера показват, че няма абсолютно никакво значение как дадена група охарактеризирва себе си и останалите около нея. Важни са само поставените цели и с какви средства трябва да се постигнат.

Разбиранията за тоталитаризъм, демократичност, строгост на законите, охраняващи съществуващ йерархичен ред и др. са строго специфични за различните религиозни, културни и расови общности. Поради това желанието една група или общност да наложи своите разбирания за демокрация и съответно – своя начин на живот – на друга група човешки индивиди е груба грешка, която винаги завършва с исторически провал. Всичко зависи от гледната точка, основаваща се на култура, традиции и разбиране за приемливо

човешко поведение. Днес в някои арабски емирства, които според европейското християнско  политическо мислене са тоталитарни общества, съществува ден с приемно време, когато и най-бедният просяк може да потърси решение на своя проблем в лична среща с владетеля. Там от дълбока древност обществото приема за по-велик онзи шейх, който се среща лично по-често и с по-голям брой свои поданници.

Като едно важно допълнение към проблема за демократичния избор на решение, съгласно който всеки участник има право на един глас независимо от своя пол, интелект, расова принадлежност или притежавано имущество, трябва да се отбележи следното. Много богати личности в миналото, пред чието творчество днес се възхищаваме, са се отнасяли отрицателно към даването на равни възможности за гласуване.

Например, Волтер открито е казвал, че правото на бедняците да гласуват е много голямо нещастие. Макиавели е търсел отговор на въпроса коя тирания е за предпочитане - на неграмотния владетел или на неграмотното мнозинство. И други учени от древността и наши дни са изразявали мнение, че по разглеждания проблем трябва да гласуват само специалистите, независимо от това дали става въпрос за академична процедура или политически избор. Използваният от тях аргумент е, че основната маса гласоподаватели са с недостатъчни знания и/или интелект и затова винаги избират не най-умния/най-подходящия кандидат, а онзи, който слезе на най-близкото да тях интелектуално ниво. Това поведение отдавна е наречено “народно” или “популизъм”. В неговата основа лежи доказаният от психологията факт, че образованата личност по-трудно се манипулира и обратното – колкото е по-неук човек, толкова по-лесно може да му се внуши определено мнение и начин на поведение. През 20 век американски изследователи доказват тезата за “печелившия популизъм” чрез изследване на поведението на кандидат-президентите по време на избирателните кампании, интелектуалното ниво на победителите и на тяхните гласоподаватели. Печелившият популизъм най-кратко се изразява в мисълта “Гласувайте за мен, защото никой не може да направи за вас онова, което единствено аз мога само да ви обещая!”

            В заключение заслужават внимание следните няколко интересни за изследване въпроса.

Първият от тях е дали приемането на решение чрез гласуване по предварително приети правила гарантира демократичност на избора или не. Той е тясно свързан с това, дали е възможно чрез ясна и свободна процедура да не бъде взето оптималното решение т.е. да не бъде избран най-подходящия кандидат? При отчитане влиянието на обективно съществуващия и определящ поведението на всеки индивид принцип на личната заинтересованост, на горните въпроси може да се отговори по един единствен начин. Ако под демократично решение приемем доброволно направения избор на мнозинството, то той не гарантира намирането на оптимално решение, т.е. наложено от обективни критерии или обективни потребности, а обикновено отразява моментното настроение на участниците. Това е така, защото в повечето случаи изборната процедура предполага сравнително кратко време на гласуване, почти винаги съпровождано от недостиг на вярна, съществена и обективна информация. Освен това, при избор в областта на обществения живот субективната оценка за личностни качества и професионални умения е от основно значение за гласоподавателите.

            Друг важен въпрос е доколко възможността за свободно търсене на справедливо решение за даден проблем от гледна точка на конкретния индивид представлява белег за демократично общество. По същество той има две страни. Едната е дали съществува възможност за търсене на справедливо решение или тя е ограничена по законодателен или по чисто бюрократичен път. Ако изброените ограничения са налице, то в нашето съвремие неминуемо държавните институтиции ще бъдат осъдени от Международния съд за правата на човека. Ако обаче възможността е налице, но получаваното решение не е справедливо от гледна точка на индивида, то дали той ще го приеме за демократично?

            Поставените въпроси ясно показват, че е погрешно в нашето съзнание понятието демократичност да се свързва тясно единствено с възможностите за свобода на избора за начин на живот, придвижване или промяна на йерархичното ниво съобразно способностите. Анализът на човешкото поведение показва един единствен факт – човек квалифицира с положителни термини, като “справедлив избор”, “демократичност” и др. положението,  в което се намира, когато новополучените възможности са в състояние да задоволят неговите желания и потребности. В противен случай той не приема йерархичното ниво, в което се намира, като търси възможност за промяна. Едновременно с това не се интересува от мнението на останалите индивиди от общността или иска да го промени в своя полза.