17 abr 2005, 15:42

Йерархията 

  Periodismo
2701 0 1
2 мин за четене

Съществува Йерархия на силите(духовете), която определя мястото на всяка духовна частица на тази земя, а също и извън нея. Казано е, че духът е сублимирала материя, а материята е втвърден дух. Може също да се каже, че всичко произлиза от духа и всичко се връща в духа. Но то не влиза в духа като в някакъв съд или обем, а се превръща в дух, както и духът не еманира материята, а се преобразува в нея. На определен етап от еволюцията процесът се уравновесява при относителна еднородност или в състоянието на духо-материя. Йерархията или стълбата на силите, тоест мястото върху една въображаема стълба на различните състояния на материята, от която са изградени атомите, молекулите, организмите, както и всичко стоящо по тънкост под  и над тях, не се налага от някаква външна и независима сила, а от само себе си, според относителната тежест или лекост на всяко материално, разбирай и духовно, образувание. Става дума за енергетичната значимост на всяка духо-материална единица, присъща й от момента на сътворяването (оживяването), а също и придобита в хода на индивидуалната й еволюция, благодарение на положените усилия за формиране на така наречените духовни качества, които по същество са изкристализирала енергия от най-висш порядък, т.е.психическа енергия. Всичките тези качества, известни в някои свои прояви, от гледна точка на взаимоотношенията в човешкото общество,  като смелост, себеотрицание, великодушие, щедрост, милосърдие, състрадание и прочие, в същност са или се съдържат в едно единствено “качество” или състояние, присъщо на този, който се е отвърнал от себе си и е подчинил всичките си мисли и действия на благото на обществото или човечеството. Това е състоянието (качеството) или равнището(стъпалото) на “христос”(крестос по друга транскрибция), при което духът е разпънат или прикован към кръста или скалата на материята, за да сособства за въздигането по тънкост(духовност) на недоразвитото човечество поне до равнището на бодхисатва, а в крайния случай до стадия на буда или христос, какъвто е идеалът или висшата цел, към която трябва да се стреми всяка духовна индивидуалност(до монада). Слизането (падането, разпъването или приковаването) на духа към материята означава, че напредналият с милиони години човешки дух е приел доброволно да се върне отново в условията на живот и равнището на ранните човешки раси или цивилизации, за да им предаде своя опит и знания, с цел да се съкрати, доколкото е възможно, срокът за тяхното пребиваване в тъмните слоеве на материалния свят, с особено внимание към предвестниците на следващите епохи, които са като закваска(зародиш)за сформиране скелета на идващата раса или епоха. Тежко е за духа, който вече един път, а за някои особено издигнати индивидуалности и не един път, е преминал през мрачните приземни нива на развиващото се човешко общество, но е решил да изпие до дъно чашата с горчилка, поднесена му от неговите по-нисши събратя, вместо благодарност за саможертвата в името на тяхното собствено добруване. Много са известните, но още повече са неизвестните дейци и сътрудници на хармонията и светлината в борбата им срещу хаоса и тъмнината.  

© Никола Берчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??